Salmos 90
1 Una oración de Moisés, el hombre de Dios. Señor, tú has sido nuestra morada por todas las generaciones.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Antes de que nacieran las montañas, antes de que hubieras formado la tierra y el mundo, desde la eternidad hasta la eternidad, tú eres Dios.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Conviertes al hombre en un destructor, diciendo, “Volved, hijos de los hombres”.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Porque mil años a tus ojos son como el día de ayer, cuando ya ha pasado, como un reloj en la noche.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Los barres mientras duermen. Por la mañana brotan como la hierba nueva.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Por la mañana brota y se levanta. Al anochecer, está marchita y seca.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Porque nos consumimos en tu ira. Estamos turbados por tu ira.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Has puesto nuestras iniquidades ante ti, nuestros pecados secretos a la luz de tu presencia.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Porque todos nuestros días han pasado en tu ira. Llevamos nuestros años a su fin como un suspiro.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Los días de nuestros años son setenta, o incluso por razón de fuerza ochenta años; pero su orgullo no es más que trabajo y dolor, ya que pasa rápidamente, y nos vamos volando.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Quien conoce el poder de tu ira, tu ira según el temor que te corresponde?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Enséñanos a contar nuestros días, para que ganemos un corazón sabio.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 ¡Relájate, Yahvé! ¿Cuánto tiempo? ¡Ten compasión de tus siervos!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Satisfaznos por la mañana con tu amorosa bondad, para que nos regocijemos y nos alegremos todos los días.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Alégranos por tantos días como nos has afligido, durante tantos años como hemos visto el mal.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Que tu obra aparezca ante tus siervos, tu gloria a sus hijos.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Que el favor del Señor, nuestro Dios, esté sobre nosotros. Establece el trabajo de nuestras manos para nosotros. Sí, establecer el trabajo de nuestras manos.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
