< Marko 9 >

1 In rekel jim je: »Resnično, povem vam: ›Da bo nekaj od teh, ki stojijo tukaj, ki ne bodo okusili smrti, dokler ne bodo videli Božjega kraljestva priti z močjo.‹«
И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 In po šestih dneh Jezus vzame s seboj Petra in Jakoba in Janeza in jih posebej vodi na visoko goro; in pred njimi je bil preobražen.
И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 In njegova oblačila so postala sijoča, silno bela kakor sneg, tako kot jih noben belivec na zemlji ne more pobeliti.
Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 In prikazal se jim je Elija z Mojzesom; in onadva sta se pogovarjala z Jezusom.
И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 In Peter je odgovoril ter Jezusu rekel: »Učitelj, dobro je za nas, da smo tukaj; in naredimo tri šotore, enega zate in enega za Mojzesa in enega za Elija.«
А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 Kajti ni vedel, kaj bi rekel, ker so bili boleče prestrašeni.
защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 In tam je bil oblak, ki jih je obsenčil in iz oblaka je prišel glas, rekoč: »Ta je moj ljubljeni Sin, njega poslušajte.«
И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 Nenadoma pa, ko so pogledali naokoli, niso videli nobenega človeka več, razen samo Jezusa, ki je bil z njimi.
И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 In ko so prišli dol z gore, jim je naročil, naj nobenemu človeku ne povedo, kakšne stvari so videli, dokler ne bo Sin človekov vstal od mrtvih.
И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 In ta govor so zadržali med njimi samimi in drug drugega spraševali, kaj naj bi pomenilo vstati od mrtvih.
И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 In vprašali so ga, rekoč: »Zakaj pravijo pisarji, da mora najprej priti Elija?«
И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 Odgovoril je in jim rekel: »Elija resnično prihaja prvi in obnavlja vse stvari in kako je pisano o Sinu človekovemu, da mora trpeti mnoge stvari ter biti zaničevan.
А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Toda povem vam: ›Da je Elija zares prišel in storili so mu, karkoli so si zahoteli, kakor je pisano o njem.‹«
Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 In ko je prišel k svojim učencem, je okoli njih zagledal veliko množico in pisarje pričkati se z njimi.
И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 In nemudoma, ko so ga zagledali, je bila vsa množica silno osupla ter stekla k njemu, da ga pozdravijo.
И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 In pisarje je vprašal: »Kaj se pričkate z njimi?«
И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 Nekdo iz množice pa je odgovoril in rekel: »Učitelj, k tebi sem privedel svojega sina, ki ima nemega duha,
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 in kjerkoli ga zgrabi, ga trga in se peni in škripa s svojimi zobmi in hira; in rekel sem tvojim učencem, da naj ga izženejo ven, pa niso mogli.«
И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 Odgovarja mu in reče: »Oh neverni rod, kako dolgo bom z vami? Doklej vas bom trpel? Pripeljite ga k meni.«
А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 In pripeljali so ga k njemu; in ko ga je zagledal, ga je duh nemudoma trgal, in padel je na tla ter se penast valjal.
И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 In njegovega očeta je vprašal: »Kako dolgo je že, odkar je ta prišel vanj?« In odgovoril je: »Od otroštva.
И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 In da ga pokonča, ga je pogosto vrgel v ogenj in v vode, toda če lahko karkoli storiš, imej sočutje do nas in nam pomagaj.«
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 Jezus mu je rekel: »Če lahko veruješ, so vse stvari mogoče tistemu, ki veruje.«
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 In otrokov oče je nemudoma zavpil in s solzami rekel: »Gospod, verujem, pomagaj moji neveri.«
Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 Ko je Jezus videl, da je množica tekla skupaj, je oštel nečistega duha, rekoč mu: » Ti, nemi in gluhi duh, ukazujem ti, pridi iz njega in ne vstopi več vanj.«
А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 In duh je zavpil ter ga hudo zgrabil in prišel iz njega; in bil je kakor nekdo, [ki je] mrtev, tako da so mnogi rekli: »Mrtev je.«
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 Toda Jezus ga je prijel za roko in ga dvignil in ta je vstal.
Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 Ko pa je prišel v hišo, so ga njegovi učenci na samem vprašali: »Zakaj ga mi nismo mogli izgnati ven?«
И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 In rekel jim je: »Ta vrsta ne pride ven z ničimer, razen z molitvijo in postom.«
И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 In odšli so od tam ter šli skozi Galilejo, in ni želel, da bi katerikoli človek to izvedel.
И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 Kajti svoje učence je učil in jim govoril: »Sin človekov je izročen v človeške roke, in ubili ga bodo. In potem, ko bo umorjen, bo tretji dan vstal.«
Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Tega govora pa niso razumeli in bali so se ga vprašati.
Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 In prišel je v Kafarnáum. In ko so bili v hiši, jih je vprašal: »Kaj je bilo to, da ste se po poti prerekali med seboj?«
И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 Vendar so molčali, kajti med potjo so se med seboj prerekali, kdo naj bi bil največji.
А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 In usedel se je, poklical dvanajstere in jim spregovoril: »Če želi katerikoli človek biti prvi, ta isti naj bo zadnji izmed vseh in služabnik vsem.«
И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 In vzel je otroka ter ga posadil v sredo mednje, in ko ga je vzel v svoje naročje, jim je rekel:
Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 »Kdorkoli bo sprejel enega od takšnih otrok v mojem imenu, sprejema mene; in kdorkoli bo sprejel mene, ne sprejema mene, temveč tistega, ki me je poslal.«
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 In Janez mu je odgovoril, rekoč: »Učitelj, videli smo nekoga v tvojem imenu izganjati hudiče, pa nam ta ne sledi, in smo mu prepovedali, ker nam ne sledi.«
Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 Vendar je Jezus rekel: »Ne prepovejte mu, kajti nobenega človeka ni, ki bi v mojem imenu storil čudež, da bi lahko brž hudobno govoril o meni.
А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Kajti kdor ni proti nam, je na naši strani.
Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Kajti kdorkoli vam bo za pitje ponudil čašo vode v mojem imenu, ker pripadate Kristusu, resnično vam povem, ne bo izgubil svoje nagrade.
Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 In kdorkoli bo pohujšal enega od teh malčkov, ki verujejo vame, je bolje zanj, da bi bil okoli njegovega vratu obešen mlinski kamen in bi bil vržen v morje.
А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 In če te tvoja roka pohujšuje, jo odsekaj proč; bolje je zate, da vstopiš v življenje pohabljen, kakor imeti dve roki in iti v pekel, v ogenj, ki ne bo nikoli pogašen, (Geenna g1067)
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Geenna g1067)
44 kjer njihov črv ne umre in ogenj ni pogašen.
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 In če te tvoje stopalo pohujšuje, ga odsekaj proč; bolje je zate, da vstopiš v življenje šepav, kakor imeti dve stopali in biti vržen v pekel, v ogenj, ki ne bo nikoli pogašen, (Geenna g1067)
И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
46 kjer njihov črv ne umre in ogenj ni pogašen.
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 In če te tvoje oko pohujšuje, ga iztakni ven; bolje je zate, da vstopiš v Božje kraljestvo z enim očesom, kakor biti z dvema očesoma vržen v peklenski ogenj, (Geenna g1067)
И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
48 kjer njihov črv ne umre in ogenj ni pogašen.
дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Kajti vsakdo bo osoljen z ognjem in vsaka žrtev bo osoljena s soljo.
Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Sol je dobra, toda če je sol izgubila svojo slanost, s čim jo boste začinili? Imejte sol v sebi in imejte mir drug z drugim.«
Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

< Marko 9 >