Marko 8
1 V tistih dneh, [ko] je bila množica zelo velika in ni imela nič za jesti, je Jezus poklical k sebi svoje učence in jim rekel:
О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
2 »Sočutje imam do množice, ker so z menoj sedaj že tri dni, pa nimajo ničesar za jesti,
Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 in če jih pošljem proč k njihovim lastnim hišam tešče, bodo med potjo oslabeli, kajti številni izmed njih so prišli od daleč.«
и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 In njegovi učenci so mu odgovorili: »Od kod lahko človek, tukaj v divjini, te ljudi nasiti s kruhom?«
И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 In vprašal jih je: »Koliko hlebov imate?« In rekli so: »Sedem.«
И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 In zapovedal je množici, da se usede na tla, in vzel je sedem hlebov ter se zahvalil in prelomil ter dal svojim učencem, da jih postavijo prednje in oni so jih postavili pred množico.
И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
7 In imeli so nekaj majhnih rib, in blagoslovil je ter velel, da jih prav tako postavijo pred njih.
Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 Tako so jedli in bili nasičeni; in od odlomkov hrane, ki je ostala, so pobrali sedem košar.
И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
9 In teh, ki so jedli, je bilo okoli štiri tisoč; in poslal jih je proč.
А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.
10 In s svojimi učenci je nemudoma vstopil na ladjo ter prišel v dalmanútske kraje.
И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11 In prišli so farizeji, ter se začeli pričkati z njim in ga skušali in od njega iskali znamenje z neba.
И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 In v svojem duhu je globoko vzdihnil in rekel: »Zakaj ta rod išče znamenje? Resnično, povem vam: ›Temu rodu ne bo dano nobeno znamenje.‹«
А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13 In zapustil jih je ter vstopil na ladjo in ponovno odplul na drugo stran.
И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.
14 Učenci so torej pozabili vzeti kruh niti s seboj na ladji niso imeli več kakor en hleb.
Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15 In naročil jim je, rekoč: »Pazite, varujte se farizejskega kvasa in Herodovega kvasa.«
И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16 In med seboj so razpravljali, rekoč: » To je zato, ker nimamo kruha.«
И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17 Ko je Jezus to spoznal, jim reče: »Zakaj razmišljate, ker nimate kruha? Še niste zaznali niti razumeli? Ali imate svoje srce še vedno zakrknjeno?
А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18 Imate oči, pa ne vidite? Imate ušesa, pa ne slišite? In ali se ne spominjate?
Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Ko sem prelomil pet hlebov med pet tisoč, koliko košar, polnih odlomkov, ste pobrali?« Rekli so mu: »Dvanajst.«
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20 »In ko sedem med štiri tisoč, koliko košar, polnih odlomkov, ste pobrali?« In rekli so: »Sedem.«
И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21 In rekel jim je: »Kako to, da ne razumete?«
И каза им: Не разбирате ли още?
22 In pride v Betsajdo, in k njemu privedejo slepega moža in rotili so ga, da se ga dotakne.
Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23 In z roko je prijel slepega moža in ga odvedel iz mesta in ko je pljunil na njegove oči in svoji roki položil nanj, ga je vprašal, ali karkoli vidi.
И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 In ta je pogledal gor ter rekel: »Vidim ljudi kakor drevesa, hodijo.«
И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 Nató je svoje roke ponovno položil na njegove oči in ga pripravil, da pogleda gor, in bil je ozdravljen in razločno videl vsakega človeka.
После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26 In poslal ga je proč k njegovi hiši, rekoč: »Niti ne pojdi v mesto niti tega ne povej nikomur v mestu.«
И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
27 In Jezus je odšel ven ter njegovi učenci, v mesta Cezareje Filipove. Med potjo pa je svoje učence vprašal, rekoč jim: »Kdo ljudje pravijo, da sem jaz?«
И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 Odgovorili so: »Janez Krstnik, « toda nekateri pravijo »Elija, « drugi pa: »Eden izmed prerokov.«
А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29 In reče jim: »Toda kdo vi pravite, da sem jaz?« In Peter odgovori ter mu reče: »Ti si Kristus.«
Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 In naročil jim je, da naj nobenemu človeku ne povedo o njem.
И заръча им никому да не казват за Него.
31 In začel jih je učiti, da mora Sin človekov pretrpeti mnoge stvari in biti zavrnjen od starešin in od visokih duhovnikov in pisarjev in biti ubit ter po treh dneh ponovno vstati.
И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 In ta govor je govoril javno. Peter pa ga je prijel in ga začel oštevati.
И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
33 Toda ko se je obrnil okoli in pogledal na svoje učence, je Petra oštel, rekoč: »Spravi se za menoj, Satan, kajti ne posvečaš se stvarem, ki so Božje, temveč stvarem, ki so od ljudi.«
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 In ko je k sebi poklical množico, skupaj s svojimi učenci, jim je rekel: »Kdorkoli hoče priti za menoj, naj se odpove samemu sebi in vzame svoj križ in mi sledi.
И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
35 Kajti kdorkoli hoče rešiti svoje življenje, ga bo izgubil, toda kdorkoli bo izgubil svoje življenje zaradi mene in evangelija, ta isti ga bo rešil.
Защото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Kajti kaj bo koristilo človeku, če bo pridobil ves svet, izgubil pa svojo lastno dušo?
Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Ali kaj bo dal človek v zamenjavo za svojo dušo?
Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Kdorkoli se bo torej v tem zakonolomnem in grešnem rodu sramoval mene in mojih besed, tega se bo sramoval tudi Sin človekov, ko pride v slavi svojega Očeta s svetimi angeli.«
Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
