Psalmi 104
1 Blagosiljaj, dušo moja, Gospoda! Gospode, Bože moj, velik si veoma, obukao si se u velièanstvo i krasotu.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Obukao si svjetlost kao haljinu, razapeo nebo kao šator;
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Vodom si pokrio dvorove svoje, oblake naèinio si da su ti kola, ideš na krilima vjetrnijem.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Èiniš vjetrove da su ti anðeli, plamen ognjeni da su ti sluge.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Utvrdio si zemlju na temeljima njezinim, da se ne pomjesti va vijek vijeka.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Bezdanom kao haljinom odjenuo si je; na gorama stoje vode.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Od prijetnje tvoje bježe, od gromovnoga glasa tvojega teku.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Izlaze na gore i slaze u doline, na mjesto koje si im utvrdio.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Postavio si meðu, preko koje ne prelaze, i ne vraæaju se da pokriju zemlju.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Izveo si izvore po dolinama, izmeðu gora teku vode.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Napajaju sve zvijeri poljske; divlji magarci gase žeðu svoju.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Na njima ptice nebeske žive; kroz grane razliježe se glas njihov.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Napajaš gore s visina svojih, plodima djela tvojih siti se zemlja.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Daješ te raste trava stoci, i zelen na korist èovjeku, da bi izvodio hljeb iz zemlje.
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 I vino veseli srce èovjeku, i lice se svijetli od ulja, i hljeb srce èovjeku krijepi.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Site se drveta Božija, kedri Livanski, koje si posadio.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Na njima ptice viju gnijezda; stanak je rodin na jelama.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Gore visoke divokozama, kamen je utoèište zeèevima.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Stvorio si mjesec da pokazuje vremena, sunce poznaje zapad svoj.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Stereš tamu, i biva noæ, po kojoj izlazi sve zvijerje šumsko;
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Lavovi rièu za plijenom, i traže od Boga hrane sebi.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Sunce grane, i oni se sakrivaju i liježu u lože svoje.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Izlazi èovjek na posao svoj, i na rad svoj do veèera.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Kako je mnogo djela tvojih, Gospode! Sve si premudro stvorio; puna je zemlja blaga tvojega.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Gle, more veliko i široko, tu gmižu bez broja, životinja mala i velika;
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Tu laðe plove, krokodil, kojega si stvorio da se igra po njemu.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Sve tebe èeka, da im daješ piæu na vrijeme.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Daješ im, primaju; otvoriš ruku svoju, site se dobra.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Odvratiš lice svoje, žaloste se; uzmeš im duh, ginu, i u prah svoj povraæaju se.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Pošlješ duh svoj, postaju, i ponavljaš lice zemlji.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Slava Gospodu uvijek; nek se veseli Gospod za djela svoja!
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 On pogleda na zemlju, i ona se trese; dotakne se gora, i dime se.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Pjevaæu Gospodu za života svojega; hvaliæu Boga svojega dok sam god.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Neka mu bude mila besjeda moja! veseliæu se o Gospodu.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Neka nestane grješnika sa zemlje, i bezbožnika neka ne bude više! Blagosiljaj, dušo moja, Gospoda! Aliluja!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
