Poslovice 1
1 Prièe Solomuna sina Davidova, cara Izrailjeva,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Da se poznaje mudrost i nastava, da se razumiju rijeèi razumne,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Da se prima nastava u razumu, u pravdi, u sudu i u svemu što je pravo,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Da se daje ludima razboritost, mladiæima znanje i pomnjivost.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Mudar æe slušati i više æe znati, i razuman æe steæi mudrost,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Da razumije prièe i znaèenje, rijeèi mudrijeh ljudi i zagonetke njihove.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Poèetak je mudrosti strah Gospodnji; ludi preziru mudrost i nastavu.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Slušaj, sine, nastavu oca svojega, i ne ostavljaj nauke matere svoje.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Jer æe biti vijenac od milina oko glave tvoje, i grivna na grlu tvom.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Sine moj, ako bi te mamili grješnici, ne pristaj;
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ako bi rekli: hodi s nama da vrebamo krv, da zasjedamo pravome ni za što;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Svakojakoga blaga dobiæemo, napuniæemo kuæe svoje plijena;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Bacaæeš ždrijeb svoj s nama; jedan æe nam tobolac biti svjema;
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Sine moj, ne idi na put s njima, èuvaj nogu svoju od staze njihove.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Jer nogama svojim trèe na zlo i hite da proljevaju krv.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Jer se uzalud razapinje mreža na oèi svakoj ptici;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 A oni vrebaju svoju krv i zasjedaju svojoj duši.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Taki su putovi svijeh lakomijeh na dobitak, koji uzima dušu svojim gospodarima.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Premudrost vièe na polju, na ulicama pušta glas svoj;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 U najveæoj vrevi vièe, na vratima, u gradu govori svoje besjede:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Ludi, dokle æete ljubiti ludost? i potsmjevaèima dokle æe biti mio potsmijeh? i bezumni dokle æe mrziti na znanje?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Obratite se na karanje moje; evo, izasuæu vam duh svoj, kazaæu vam rijeèi svoje.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Što zvah, ali ne htjeste, pružah ruku svoju, ali niko ne mari,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Nego odbaciste svaki savjet moj, i karanja mojega ne htjeste primiti;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Zato æu se i ja smijati vašoj nevolji, rugaæu se kad doðe èega se bojite;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Kad kao pustoš doðe èega se bojite, i pogibao vaša kao oluja kad doðe, kad navali na vas nevolja i muka.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Tada æe me zvati, ali se neæu odazvati; rano æe tražiti, ali me neæe naæi.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Jer mrziše na znanje, i straha Gospodnjega ne izabraše;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Ne pristaše na moj svjet, i preziraše sva karanja moja.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Zato æe jesti plod od putova svojih, i nasitiæe se savjeta svojih.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Jer æe lude ubiti mir njihov, i bezumne æe pogubiti sreæa njihova.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Ali ko me sluša, boraviæe bezbrižno, i biæe na miru ne bojeæi se zla.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
