< 21 >

1 Então Job respondeu,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Ouça diligentemente meu discurso. Que esta seja sua consolação.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Allow me, e também vou falar. Depois de ter falado, zombar.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Quanto a mim, minha reclamação é para o homem? Por que eu não deveria ser impaciente?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Olhe para mim, e fique maravilhado. Coloque sua mão sobre sua boca.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Quando me lembro, fico perturbado. O horror toma conta da minha carne.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 “Why do the wicked live, ficar velho, sim, e crescer poderoso no poder?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 O filho deles é estabelecido com eles à sua vista, seus descendentes diante de seus olhos.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Suas casas estão a salvo do medo, nem a vara de Deus está sobre eles.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Seus touros se reproduzem sem falhas. Suas vacas parem, e não abortam.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They enviam seus pequenos como um rebanho. Seus filhos dançam.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Eles cantam para o pandeiro e para a harpa, e regozijar-se com o som do tubo.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Eles passam seus dias em prosperidade. Em um instante, eles descem para o Sheol. (Sheol h7585)
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Eles dizem a Deus: 'Partir de nós', pois não queremos saber de seus caminhos.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 O que é o Todo-Poderoso, que devemos servi-lo? Que lucro devemos ter, se rezarmos a ele”?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Eis que sua prosperidade não está em suas mãos. O conselho dos ímpios está longe de mim.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 “Com que freqüência a lâmpada dos malvados é apagada, que sua calamidade vem sobre eles, que Deus distribui tristezas em sua raiva?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 How muitas vezes é que eles são como restolho diante do vento, como palha que a tempestade transporta?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Você diz: “Deus estabelece sua iniqüidade para seus filhos”. Deixe-o recompensá-lo a si mesmo, para que ele possa saber disso.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Let seus próprios olhos vêem sua destruição. Deixe-o beber da ira do Todo-Poderoso.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Pelo que ele cuida de sua casa depois dele, quando o número de seus meses é cortado?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 “Qualquer um deve ensinar o conhecimento de Deus, já que ele julga aqueles que são altos?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Um morre em sua força total, estar totalmente à vontade e quieto.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Seus baldes estão cheios de leite. A medula de seus ossos é umedecida.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Outro morre em amargura de alma, e nunca sabe ao bem.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Eles se deitam igualmente na poeira. A minhoca os cobre.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 “Eis, conheço seus pensamentos, os planos com os quais você me enganaria.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Para você diz: 'Onde fica a casa do príncipe? Onde está a tenda em que viviam os ímpios”?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Você já não perguntou aos homens de passagem? Você não conhece as evidências deles,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 que o homem mau está reservado para o dia da calamidade, que eles são levados para o dia da ira?
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Quem irá declarar seu caminho até o rosto dele? Quem lhe retribuirá o que ele fez?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 No entanto, ele será levado para a sepultura. Os homens ficarão de olho na tumba.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Os torrões do vale serão doces para ele. Todos os homens o seguirão, como havia inumeráveis antes dele.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 So como você pode me consolar com tolices, porque em suas respostas só resta falsidade”...
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

< 21 >