Salmos 104

1 Louva, minha alma, ao SENHOR; ó SENHOR meu Deus, tu és grandioso; de majestade e de glória estás vestido.

Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,

2 Tu estás coberto de luz, como que uma roupa; estendes os céus como cortinas.

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 Ele, que fixou seus cômodos sobre as águas; que faz das nuvens sua carruagem; que se move sobre as asas do vento.

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 Que faz de seus anjos ventos, e de seus servos fogo flamejante.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

5 Ele fundou a terra sobre suas bases; ela jamais se abalará.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 Com o abismo, como um vestido, tu a cobriste; sobre os montes estavam as águas.

Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 Elas fugiram de tua repreensão; pela voz de teu trovão elas se recolheram apressadamente.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

8 Os montes subiram [e] os vales desceram ao lugar que tu lhes tinha fundado.

Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 Tu [lhes] puseste um limite, que não ultrapassarão; não voltarão mais a cobrir a terra.

Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 Ele envia fontes aos vales, para que corram por entre os montes.

Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Elas dão de beber a todos os animais do campo; os asnos selvagens matam a sede [com elas].

Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

12 Junto a elas habitam as aves dos céus, que dão [sua] voz dentre os ramos.

При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

13 Ele rega os montes desde seus cômodos; a terra se farta do fruto de tuas obras.

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Ele faz brotar a erva para os animais, e as plantas para o trabalho do homem, fazendo da terra produzir o pão,

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 E o vinho, que alegra o coração do homem, [e] faz o rosto brilhar o rosto com o azeite; com o pão, que fortalece o coração do homem.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 As árvores do SENHOR são fartamente [nutridas], os cedros do Líbano, que ele plantou.

Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Onde as aves fazem ninhos, e os pinheiros são as casas para as cegonhas.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Os altos montes são para as cabras selvagens; as rochas, refúgio para os coelhos.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Ele fez a lua para [marcar] os tempos, e o sol sobre seu poente.

Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 Ele dá ordens à escuridão, e faz haver noite, quando saem todos os animais do mato.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Os filhos dos leões, rugindo pela presa, e para buscar de Deus sua comida.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 Quando o sol volta a brilhar, [logo] se recolhem, e vão se deitar em suas tocas.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Então o homem sai para seu trabalho e sua obra até o entardecer.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Como são muitas as suas obras, SENHOR! Tu fizeste todas com sabedoria; a terra está cheia de teus bens.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

25 Este grande e vasto mar, nele há inúmeros seres, animais pequenos e grandes.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 Por ali andam os navios e o Leviatã que formastes, para que te alegrasses nele.

Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 Todos eles aguardam por ti, que [lhes] dês seu alimento a seu tempo [devido].

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 O que tu dás, eles recolhem; tu abres tua mão, [e] eles se fartam de coisas boas.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 [Quando] tu escondes teu rosto, eles ficam perturbados; [quando] tu tiras o fôlego deles, [logo] eles morrem, e voltam ao seu pó.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Tu envias o teu fôlego, e logo são criados; e [assim] tu renovas a face da terra.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 A glória do SENHOR será para sempre; alegre-se o SENHOR em suas obras.

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 [Quando] ele olha para a terra, [logo] ela treme; [quando] ele toca nos montes, eles soltam fumaça.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Cantarei ao SENHOR em [toda] a minha vida; tocarei música ao meu Deus enquanto eu existir.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Meus pensamentos lhe serão agradáveis; eu me alegrarei no SENHOR.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Os pecadores serão consumidos da terra, e os maus não existirão mais. Bendizei, ó minha alma, ao SENHOR! Aleluia!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.