Jó 36
1 Prosseguiu Eliú ainda, dizendo:
И Елиу продължавайки рече:
2 Espera-me um pouco, e eu te mostrarei que ainda há palavras a favor de Deus.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Desde longe trarei meu conhecimento, e a meu Criador atribuirei a justiça.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Porque verdadeiramente minhas palavras não serão falsas; contigo está um que tem completo conhecimento.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Eis que Deus é grande, porém despreza ninguém; grande ele é em poder de entendimento.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Ele não permite o perverso viver, e faz justiça aos aflitos.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Ele não tira seus olhos do justo; ao contrário, ele os faz sentar com os reis no trono, e [assim] são exaltados.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 E se estiverem presos em grilhões, e detidos com cordas de aflição,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Então ele lhes faz saber as obras que fizeram, e suas transgressões, das quais se orgulharam.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 E revela a seus ouvidos, para que sejam disciplinados; e lhes diz, para que se convertam da maldade.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Se ouvirem, e [o] servirem, acabarão seus dias em prosperidade, e seus anos em prazeres.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Porém se não ouvirem, perecerão pela espada, e morrerão sem conhecimento.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 E os hipócritas de coração acumulam a ira [divina]; e quando ele os amarrar, mesmo assim não clamam.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 A alma deles morrerá em sua juventude, e sua vida entre os pervertidos.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Ele livra o aflito de sua aflição, e na opressão ele revela a seus ouvidos.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Assim também ele pode te desviar da boca da angústia [para] um lugar amplo, onde não haveria aperto; para o conforto de tua mesa, cheia dos melhores alimentos.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Mas tu estás cheio do julgamento do perverso; o julgamento e a justiça te tomam.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Por causa da furor, [guarda-te] para que não sejas seduzido pela riqueza, nem que um grande suborno te faça desviar.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Pode, por acaso, a tua riqueza te sustentar para que não tenhas aflição, mesmo com todos os esforços de [teu] poder?
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Não anseies pela noite, em que os povos são tomados de seu lugar.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Guarda-te, e não te voltes para a maldade; pois por isto que tens sido testado com miséria.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Eis que Deus é exaltado em seu poder; que instrutor há como ele?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Quem lhe indica o seu caminho? Quem poderá lhe dizer: Cometeste maldade?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Lembra-te de engrandeceres sua obra, a qual os seres humanos contemplam.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Todas as pessoas a veem; o ser humano a enxerga de longe.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Eis que Deus é grande, e nós não o compreendemos; não se pode descobrir o número de seus anos.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Ele traz para cima as gotas das águas, que derramam a chuva de seu vapor;
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 A qual as nuvens destilam, gotejando abundantemente sobre o ser humano.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Poderá alguém entender a extensão das nuvens, [e] os estrondos de seu pavilhão?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Eis que estende sobre ele sua luz, e cobre as profundezas do mar.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Pois por estas coisas ele julga aos povos, e dá alimento em abundância.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Ele cobre as mãos com o relâmpago, e dá ordens para que atinja o alvo.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 O trovão anuncia sua presença; o gado também [prenuncia a tempestade] que se aproxima.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
