Jó 39
1 Sabes tu o tempo em que as cabras montezes parem? ou consideraste as dores das cervas?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Contarás os meses que cumprem? ou sabes o tempo do seu parto?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Quando se encurvam, produzem seus filhos, e lançam de si as suas dores.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Seus filhos enrijam, crescem com o trigo: saem, e nunca mais tornam a elas.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Quem despediu livre o jumento montez? e quem soltou as prisões ao jumento bravo?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Ao qual dei o ermo por casa, e a terra salgada por suas moradas.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Ri-se do arroido da cidade: não ouve os muitos gritos do exator.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 O que descobre nos montes é o seu pasto, e anda buscando tudo que está verde.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Ou, querer-te-á servir o unicórnio? ou ficará na tua cavalariça?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Ou amarrarás o unicórnio com a sua corda no rego? ou estorroará após ti os vales?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Ou confiarás nele, por ser grande a sua força? ou deixarás a seu cargo o teu trabalho?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ou fiarás dele que te torne o que semeaste e o recolherá na tua eira?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Vem de ti as alegres asas dos pavões, que tem penas de cegonha e da águia?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 A qual deixa os seus ovos na terra, e os aquenta no pó.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 E se esquece de que algum pé os pise, ou os animais do campo os calquem.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Endurece-se para com seus filhos, como se não fossem seus: debalde é seu trabalho, porquanto está sem temor.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Porque Deus a privou de sabedoria, e não lhe repartiu entendimento.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 A seu tempo se levanta ao alto: ri-se do cavalo, e do que vai montado nele.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Ou darás tu força ao cavalo? ou vestirás o seu pescoço com trovão?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ou espanta-lo-ás, como ao gafanhoto? terrível é o fogoso respirar das suas ventas.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Escarva a terra, e folga na sua força, e sai ao encontro dos armados.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Ri-se do temor, e não se espanta, e não torna atráz por causa da espada.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Contra ele rangem a aljava, o ferro flamante da lança e do dardo.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Sacudindo-se, e removendo-se, escarva a terra, e não faz caso do som da buzina.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Na fúria do som das buzinas diz: Eia! e de longe cheira a guerra, e o trovão dos príncipes, e o alarido.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Ou vôa o gavião pela tua inteligência, e estende as suas asas para o sul?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Ou se remonta a águia ao teu mandado, e põe no alto o seu ninho?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Nas penhas mora e habita: no cume das penhas, e nos lugares seguros.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Desde ali descobre a preza: seus olhos a avistam desde longe.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 E seus filhos chupam o sangue, e onde há mortos ai está.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
