Fakkeenya 14
1 Dubartiin ogeettiin mana ishee ijaarratti; gowwaan immoo harkuma isheetiin mana ofii diigdi.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Namni qajeelummaan jiraatu Waaqayyoon sodaata; kan karaan isaa jalʼaa taʼe garuu isa tuffata.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Afaan nama gowwaa dugda isaatti ulee of tuulummaa fida; arrabni ogeeyyii garuu isaan eega.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Yoo qotiyyoon hin jirre, dallaan duwwaa taʼa; garuu humna qotiyyoo tokkootiin midhaan baayʼeen argama.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Dhuga baatuun amanamaan hin sobu; dhuga baatuun sobaa immoo dhara of keessaa gad naqa.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Qoostuun namaa ogummaa barbaadee hin argatu; nama waa hubatuuf garuu beekumsi dadhabbii malee dhufa.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Ati nama gowwaa irraa fagaadhu; arraba isaa irraa beekumsa hin argattuutii.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ogummaan hubattootaa akka isaan karaa isaanii beekan isaan godha; gowwummaan gowwootaa garuu karaa irraa isaan balleessa.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Gowwoonni cubbuutti qoosu; qajeeltota gidduutti garuu hawwii gaariitu argama.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Garaan gadda ofii isaa ni beeka; namni biraa tokko iyyuu gammachuu isaa irraa hin qooddatu.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Manni nama hamaa ni bada; dunkaanni nama qajeelaa immoo ni daraara.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Karaan qajeelaa namatti fakkaatu tokko jira; dhuma irratti garuu duʼatti nama geessa.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Kolfa keessatti iyyuu garaan nama dhukkubuu dandaʼa; gammachuunis gaddaan dhumuu dandaʼa.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Namni hin amanamne gatii karaa isaa, namni gaariin immoo gatii hojii isaa argata.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Namni homaa hin beekne waan hunda amana; namni qalbii qabu garuu tarkaanfii isaa ilaallata.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Namni ogeessi of eeggata; waan hamaa irraas ni deebiʼa; gowwaan garuu waan hundatti jarjara; of illee hin eeggatu.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Namni dafee aaru gowwummaa hojjeta; namni daba hojjetu garuu ni jibbama.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Namni homaa hin beekne gowwummaa dhaala; qalbeeffataan garuu beekumsa gonfata.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Namoonni hamoon fuula namoota gaarii duratti, jalʼoonnis karra qajeeltotaa duratti sagadu.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Hiyyeeyyii olloonni isaanii iyyuu ni jibbu; sooreyyiin immoo michoota hedduu qabu.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Namni ollaa isaa tuffatu cubbuu hojjeta; kan rakkataaf garaa laafu garuu eebbifamaa dha.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Namni hammina yaadu karaa irraa hin baduu? Warri waan gaarii karoorsan garuu jaalalaa fi amanamummaa argatu.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Jabaatanii hojjechuun hundi buʼaa buusa; oduun faayidaa hin qabne garuu hiyyummaa qofa fida.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Gonfoon ogeeyyii qabeenya isaanii ti; gowwummaan gowwootaa garuu gowwummaa dhala.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Dhuga baatuun dhugaa lubbuu baraara; dhuga baatuun sobaa immoo soba dubbata.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Namni Waaqayyoon sodaatu daʼannoo jabaa qaba; ijoolleen isaas daʼoo argatu.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Waaqayyoon sodaachuun burqaa jireenyaa ti; kiyyoo duʼaa irraas nama deebisa.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Ulfinni mootii tokkoo baayʼina uummata isaa ti; yoo uummanni hin jirre garuu ilmi mootiis ni bada.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Namni obsa qabu hubannaa guddaa qaba; kan dafee aaru garuu gowwummaa mulʼisa.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Garaan nagaa qabu dhagnaaf jireenya kenna; hinaaffaan garuu lafee tortorsa.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Namni hiyyeessa cunqursu kan isa Uume tuffata; namni hiyyeessaaf garaa laafu immoo Waaqa kabaja.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Hamoonni jalʼinuma isaaniitiin badu; qajeeltonni garuu duʼa keessatti illee amanamummaa isaaniitiin daʼannoo argatu.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Ogummaan qalbii nama waa hubatuu keessa jirti; garaa gowwootaa keessatti garuu hin beekamtu.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Qajeelummaan saba ol guddisa; cubbuun garuu saba kamiif iyyuu salphina.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Mootiin tajaajilaa ogeessatti ni gammada; kan isa qaanessutti garuu ni dheekkama.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
