Iyyoob 7
1 “Jireenyi namaa lafa irratti qabsoo cimaa mitii? Barri isaas akkuma bara nama qacaramaa tokkootii mitii?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Akkuma garbicha gaaddisa galgalaa hawwuu, yookaan akkuma hojjetaa mindaa isaa eegatu tokkoo,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 jiʼoonni faayidaa hin qabne naa qoodaman; halkanoonni dhiphinaas naa ramadaman.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Yommuun ciisutti, ‘Ani yoomin kaʼa?’ jedheen yaada. Halkan natti dheerata; anis hamma bariʼutti nan gaggaragala.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Nafni koo raammoo fi qonyanyaa uffateera; gogaan koo babbaqaqee malaʼaa jira.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 “Barri koo kolloo wayya dhooftuu caalaa ariifata; innis abdii malee dhuma.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Egaa yaa Waaqayyo, akka jireenyi koo akkuma qilleensaa taʼe yaadadhu; iji koo lammata waan gaarii hin argu.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Iji amma na argu siʼachi na hin argu; ati na barbaadda; garuu ani hin jiru.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Inni lammata mana isaatti hin deebiʼu; iddoon isaas siʼachi isa hin beeku.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 “Kanaafuu ani cal hin jedhu; ani hafuura koo dhiphate sanaan nan dubbadha; hadhaaʼummaa lubbuu kootiinis nan guunguma.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Ati eegduu natti ramaduun kee, ani galaana moo yookaan bineensa galaanaa ti?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Yommuu ani, ‘Sireen koo na jajjabeessa; wanni ani irra ciisu guungummii koo naa xinneessa’ jedhutti,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 ati abjuu keessa na sodaachifta; mulʼataanis na rifachiifta.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Kanaafuu ani akkasitti jiraachuu irra of hudhee duʼuu nan filadha.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Jireenya koo nan jibba; ani bara baraan hin jiraadhu. Na dhiisi; jiraachuun koo faayidaa hin qabuutii.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 “Akka ati isa leelliftuuf, akka qalbii kee isa irra keessuufis namni maali?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Ati ganama ganama isa xiinxaltee yeroo yerootti isa qorta.
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Ati ija kee narraa hin buqqiftuu? Hamma ani hancufa liqimsutti kophaa koo na hin dhiiftuu?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Yaa isa nama eegdu, yoon cubbuu hojjedhe iyyuu ani maalan si godha? Ati maaliif waan itti akeekkattu na godhatte? Ani baʼaa sitti taʼeeraa?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Ati maaliif balleessaa koo irra dabartee cubbuu koo illee naaf hin dhiifne? Yeroon ani itti biyyoo keessa ciisu gaʼeeraatii; ati na barbaadda; garuu ani hin argamu.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
