Iyyoob 29
1 Iyyoob haasaa isaa itti fufee akkana jedhe:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Ani jiʼoota darban, bara Waaqni na eege sana akkamin hawwa ture,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 yeroo ibsaan isaa mataa koo irratti ife, anis ifa isaatiin dukkana keessa darbee yeroon deeme,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 yeroo ani nama jabaa ture, yeroo michummaan Waaqaa mana koo eebbise,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 yeroo Waaqni Waan Hunda Dandaʼu na wajjin ture, yeroo ijoolleen koo naannoo koo turan,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 yeroo daandiin koo dhadhaadhaan jiifame, yeroo kattaanis laga zayitii ejersaa naaf yaase.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 “Yeroo ani gara karra magaalaatti gad baʼee oobdii sabaa keessa barcuma koo irra taaʼe,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 dargaggeeyyiin na arganii karaa irraa goru; maanguddoonnis kaʼanii dhaabatu ture;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 hangafoonni sabaa dubbii afaanitti qabatanii harka isaanii afaan irra kaaʼatu ture;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 sagaleen namoota bebeekamoo hin dhagaʼamu ture; arrabni isaaniis laagaa isaaniitti ni maxxana ture.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Namni na dhagaʼu kam iyyuu na jaja; kanneen na arganis na galateeffatu ture;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 ani hiyyeessa gargaarsa barbaachaaf booʼu, nama abbaa hin qabne kan namni isa gargaaru tokko iyyuu hin jirre fureeraatii.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Namni duʼuu gaʼe na eebbiseera; ani akka garaan haadha hiyyeessaa gammachuun ililchus godheera.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Qajeelummaa akka uffata kootti uffadheera; murtiin qajeelaan immoo uffata koo fi marata mataa koo ture.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Ani nama jaameef ija, okkolaaf immoo miilla taʼeen ture.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Ani rakkataadhaaf abbaan ture; nama ormaatiif illee nan falman ture.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Qarriffaa nama hamaa nan cabse; waan inni qabates afaan isaatii buuseera.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 “Ani akkana jedheen yaadee ture; ‘Manuma koo keessattin duʼa; barri jireenya kootiis akkuma cirrachaa baayʼata.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Hiddi koo gad fagaatee bishaan qaqqaba; fixeensis halkan guutuu dameewwan koo irra bula.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Ulfinni koo na keessatti haaraa taʼee jiraata; iddaanis harka koo keessatti haaromfama.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Namoonni calʼisanii gorsa koo eeggachaa abdiidhaan na dhaggeeffatu.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Erga ani dubbadhee booddee isaan deebiʼanii hin dubbanne; dubbiin koos akka gaariitti gurra isaanii seena ture.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Isaan akkuma nama bokkaa eeggatuutti na eeggatan; dubbii koos akkuma bokkaa arfaasaa dhugan.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Yeroo ani isaaniif seequtti isaan hin amanne; ifni fuula koos isaaniif waan guddaa ture.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Ani karaa isaaniif filee akka hangafa isaaniitti nan taaʼe; akka mootii loltoota isaa gidduu jiraatuutti nan jiraadhe; ani akka nama warra booʼan jajjabeessuus taʼe.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
