Jobs 9
1 Då tok Job til ords og sagde:
А Иов в отговор рече:
2 «Eg veit for visst at det er so; kva rett fær mannen imot Gud?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Um han med honom vilde trætta, han kann’kje svara eitt til tusund.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Vis som han er og sterk i velde - kven kann vel strafflaust tråssa honom,
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 som fjelli flyt, dei veit’kje av det, og velter deim upp i harm,
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 som ruggar jordi frå sin plass, so pilarne hennar skjelv,
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 som soli byd so ho ei skin, og set eit segl for stjernorne,
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 som eine spanar himmeln ut og fram på havsens toppar skrid,
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 hev skapt Karlsvogni og Orion, Sjustjerna og Sørkamri med?
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Som storverk gjer, me ei kann fata, og underverk forutan tal?
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Han framum gjeng, eg ser han ikkje; um burt han glid, eg går han ikkje.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Når han tek fat, kven stoggar honom? Kven honom spør: «Kva gjer du der?»
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Gud stoggar ikkje vreiden sin; for han seg bøygde Rahabs-fylgjet.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Kor kann vel eg då svara han? Kor skal for han eg ordi leggja?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Um eg hev rett, eg kann’kje svara, men lyt min domar be um nåde.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Og um han svara når eg ropa, eg trudde ei mi røyst han høyrde.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Han som i stormver reiv meg burt og auka grunnlaust såri mine,
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 han let meg ikkje anda fritt, men metta meg med beiske ting.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Når magt det gjeld, då er han der; men gjeld det rett: kven stemnar honom?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Um eg hev rett, min munn meg dømer; er skuldlaus, han meg domfeller.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Skuldlaus eg er! eg skyner ei meg sjølv, vanvyrder livet mitt.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Det er det same, no eg segjer: Han tyner skuldig og uskuldig.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Når svipa brått gjev ulivssår, med lått han ser den gode lida.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Han jordi gav i nidings hand; på domarar han syni kverver. Er det’kje han, kven er det då?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Mitt liv fer snøggare enn lauparen, dei kverv, men lukka såg det aldri;
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Det glid som båtar utav sev, lik ørn som ned på fengdi slær.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Når eg mi plåga gløyma vil og jamna panna mi og smila,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 då gruvar eg for pina mi; eg veit du ei frikjenner meg.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 For når eg lyt straffskuldig vera, kvifor skal eg då fåfengt stræva?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Um eg i snø meg vilde tvætta og reinsa henderne med lut.
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Du ned i grefti straks meg dukka, so mine klæde ved meg stygdest.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Han ikkje er ein mann som eg, kann ei med meg til retten gå;
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 d’er ingen skilsmann millom oss som handi si kann på oss leggja.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Når berre han tok riset frå meg og ikkje skræmde meg med rædsla,
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 eg skulde tala utan otte; sjølv dømer eg meg annarleis.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
