Jobs 10
1 Mi sjæl er leid av livet mitt, eg gjev mi klaga lause taumar, vil tala i min såre hugverk.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Til Gud eg segjer: «Døm meg ikkje; seg kvifor du imot meg strider!
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Finn du det godt å gjera vald, og øyda upp ditt eige verk, men lysa yver gudlaust råd?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Er auga ditt av kjøt og blod? Ser du som menneskje plar sjå?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Er dine dagar mennesk-dagar? Er dine år lik mannsens år?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Med di mitt brot du leitar upp, og granskar etter syndi mi,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 endå du veit eg er uskuldig, og ingen bergar or di hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Di hand hev skapt og dana meg fullt ut, og no vil du meg tyna?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Hugs på, du forma meg som leir; no gjer du atter meg til mold!
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Som mjølk du let meg renna ut og let meg stivna liksom ost;
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Du klædde meg med hud og kjøt, fleitta bein og senar saman.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Du gav meg både liv og miskunn, og verna um mitt andedrag.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Men dette du i hjarta gøymde, eg veit det var i din tanke;
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Du vakta på meg um eg synda; du gav meg ikkje til mitt brot;
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 um eg var skuldig, usæl eg! Um skuldfri, tord’ eg ei meg briska, av skjemsla mett, med naud for augom;
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 For då du jaga meg som løva og let meg atter under sjå,
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 du førde nye vitne mot meg og harmast endå meir på meg og sende mot meg her på her.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Kvi drog du meg or morsliv fram? Kvi fekk eg ikkje usedd døy,
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 lik ein som aldri til hev vore, og vart i grav frå morsliv lagt?
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Er ikkje mine dagar få? Haldt upp! Slepp meg, so eg litt glad kann verta,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 fyrr eg gjeng burt, og kjem’kje att, til myrkre land med daudeskugge,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 eit land so myrkt som svarte natti, med daudeskugge og vanskipnad, der dagsljoset er som myrke natt!»»
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
