Izaga 14
1 Umfazi ohlakaniphileyo uyakha indlu yakhe, kodwa lowo oyisiwula uyayibhidliza ngezandla zakhe.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Lowo ohamba ngobuqotho uyamesaba uThixo, kodwa lowo ondlela zakhe zigobile uyameyisa.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Inkulumo yesiwula isikhothisa ngoswazi emhlane, kodwa indebe zalowo ohlakaniphileyo ziyamvikela.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Lapho okungelankabi khona isibaya siyize, kodwa amandla enkabi aletha isivuno esinengi.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Umfakazi oleqiniso kakhohlisi, kodwa umfakazi ongelaqiniso uhutsha amanga.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Oweyisayo uyakudinga ukuhlakanipha kodwa kakutholi, kodwa ulwazi luyazizela koqondisisayo.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Suka emuntwini oyisiwula, ngoba awuyikuthola ulwazi ezindebeni zakhe.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ukuhlakanipha kwabaqondayo yikuthi bayacabanga ngalokho abakwenzayo, kodwa ubuthutha beziwula buyinkohliso.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Iziwula zikwenza ubuthutha ukuphenduka ezonweni, kodwa abaqotho bafisa ukwenza uxolo.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Inhliziyo leyo laleyo iyakwazi ukudabuka kwayo, njalo kakho ongakwazi ukuthokoza kwayo.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Indlu yomubi izadilizwa, kodwa ithente loqotho lizaphumelela.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Kukhona indlela ebonakala ilungile emuntwini, kodwa isiphetho sayo siyikufa.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Ukuhleba kungabe kufihle ubuhlungu benhliziyo, lokuthokoza kucine sekulusizi.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Abangelakho bazavuzwa ngokubafaneleyo, lomuntu olungileyo laye avuzwe ngokwakhe.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Umuntu oyisithutha ukholwa loba yini, kodwa olengqondo uyakucabangisisa konke akwenzayo.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Umuntu ohlakaniphileyo uyamesaba uThixo, axwaye okubi, kodwa isiwula siliphikankani kodwa sizizwa sivikelekile.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Umuntu olicaphucaphu wenza izinto zobuthutha, lomuntu oliqili uyazondwa.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Abangazi lutho ilifa labo yibuwula, kodwa abalengqondo betheswa umqhele wolwazi.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Abantu ababi bazilahla phansi phambi kwabalungileyo, lezixhwali ziguqa emasangweni abalungileyo.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Abayanga bahlanyukelwa langabomakhelwane babo, kodwa izinothi zilabangane abanengi.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Lowo oweyisa umakhelwane wenza isono, kodwa ubusisiwe olomusa kwabaswelayo.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Kabalahleki yini abaceba ububi? Kodwa abamisa ukwenza okuhle bafumana uthando lokuthembeka.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Ukusebenza nzima konke kuletha inzuzo, kodwa ukuqina ngomlomo kuthelela ubuyanga.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Inotho yabahlakaniphileyo ingumqhele wabo, kodwa ubuphukuphuku beziwula buzala ubuthutha.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Umfakazi oleqiniso uyabakhulula abantu, kodwa umfakazi wamanga uyakhohlisa.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Lowo owesaba uThixo ulenqaba eqinileyo, uzakuba yisiphephelo senzalo yakhe.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Ukumesaba uThixo kungumthombo wokuphila, kuvikela umuntu emijibileni yokufa.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Ubunengi babantu elizweni kuludumo enkosini, kodwa nxa kungelabantu umbusi kasilutho.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Umuntu obekezelayo uyazwisisa kakhulu, kodwa ophanga ukuthukuthela uveza ubuthutha.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Ingqondo elokuthula iletha ukuphila emzimbeni, kodwa umhawu ubolisa amathambo.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Lowo oncindezela abayanga weyisa uMenzi wabo, kodwa olomusa kwabaswelayo udumisa uNkulunkulu.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Nxa kufika ubunzima ababi bayadilika, kodwa abalungileyo balesiphephelo lasekufeni.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Ukuhlakanipha kuzinzile enhliziyweni yabaqedisisayo, kuyaziveza kanye lakwabayiziwula.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Ukulunga kuyasiphakamisa isizwe, kodwa isono silihlazo lakubaphi abantu.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Inkosi iyathokoza ngenceku ehlakaniphileyo, kodwa inceku ehlazisayo iyayithukuthelisa.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
