Ohabolana 27
1 Ko irengevoha’o ty hamaray, fa tsy fohi’o ze mete haboa’ ty andro.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Angao ho tsiririe’ ty ila’e fa tsy ty falie’o, ty alik’ama’o fa tsy o fivimbi’oo.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Mavesatse ty vato; midogìñe ty faseñe, fe mavesatse te am’iereo ty haembera’ i dagola.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Toe masiake ty habosehañe, sorotombake ty loa-tiñake, fa ia ka ty mahafiatreke ty famarahiañe.
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Hàmake ty endak’ am-batraike, ta ty hatea mietake.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Vente’e ty fikobokoboan-drañetse, ta ty oroke maro’ i rafelahiy.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Malay tantele ty ànjañe, fe mamy ami’ty saliko ze atao mafaitse.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Hoe foly mandifik’ ami’ty traño’e, t’indaty mandridrike ami’ty akiba’e.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Mampinembanembañ’ arofo ty rano mañitse naho ty rame, vaho mahasaro-tron-drañetse ty famerea’ondaty.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Ko aforintse’o ty rañe’o naho ty rañen-drae’o, vaho ko mamonje ty anjomban-drahalahi’o naho mivovò ama’o ty hankàñe; kitra’e ty mpitrao-tanàñe marine eo, ta ty rahalahy añe.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Mahihira irehe anake, naho ampiehafo ty troko, hahavaleako ze mitombok’ ahy.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Mahaonin-kankàñe ty mahilala le miampitse, fe misibeke mb’eo ty forom-po, vaho mijale.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Rambeso ty sarimbo’ i nitsoake ambahiniy, le ifihino ho antoke ty amy ampela tsy fohiñey.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Ty mitata rañetse am-pazake te terak’ andro, hatao ho fatse ama’e.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Hambañe ami’ty fitsopatsopan’ andro avy, ty rakemba mitribahatse;
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 hamejan-tioke t’ie hamejañ’aze, hoe mamihiñe menak’ am-pitàn-kavana.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Maniom-by ty vy, vaho andrañita’ ondaty ty vintan-drañe’e.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Hikama ty voa’e ty mañalahala sakoañe, vaho hasiñeñe ty miatrake i talè’ey.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Manahake ty tarehen-drano hetsoroen-daharañe, ty hetsoroen’ arofo’ ondaty t’ondaty.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Tsimbia tsy etsake ty tsikeokeoke naho ty hankàñe, le liae tsy eneñe ty fihaino’ ondaty. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Am-patañe ty volafoty vaho an-toñake ty volamena, fitsoehañe ondaty ty engeñe atolots’aze.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Ndra te demoheñe amañ’ana-deo an-deoñe mitraoke tsako lisaneñe ty dagola, mbe tsy hisitak’ ama’e ty hanè’e.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Rendreho soa o hare’oo, vaho dareo o lia-rai’oo,
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 fa tsy nainai’e ty vara, naho tsy ho añ’afe’afe’e ty sabakam-bolonahetse.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Ie fa tinatake i ahetsey, naho mitiry o tiritiri’eo, vaho natontoñe ty ahetse am-bohitse ey;
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 ho siki’o o anak-añondrio, vaho ho vilin-teteke o ose-lahio;
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 mahaeneñe ty fikama’o i rononon’ osey, naho ho hane’ o keleia’oo, vaho ho famahanañe o anak-ampata’oo.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
