Joba 29
1 Tinoi’Iobe i lañona’ey, ami’ty hoe:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Ee t’ie nanahake o volañeo, naho o andro narovan’ Añahare ahikoo;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 ie niiloilo ambone’ lohako eo ty failo’e, naho i hazavà’ey ty nirangako añ’ieñe ao;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 ie tañ’andro naha añoñ’ay ahy, vaho tambone’ kibohoko eo ty firañetan’ Añahare;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 ie mbe tamako t’i El-Sadai, naho niarikoboñ’ ahy o keleiakoo;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 ie nisasan-kendron-dronono o liakoo, vaho nadoandoa’ o vatoo amako ty menake!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Ie niakatse mb’an-dalambein-drova mb’eo iraho, ie rinambeko antameañe eo i fitobohakoy.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Nisitak’ ahiko o ajalahio te zoeñe, songa niongake ty bey vaho nijohañe;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Nitroatse ami’ty fivesoveso’e o roandriañeo vaho nitàm-palie.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Nianjiñe ty fiarañanaña’ o roandriañeo, le nipitek’ an-dañilañy o famele’eo.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ie jinanjin-dravembia, le natao’e haha iraho, ie niisam-pihaino, le nitalily ahy;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 amy te rinombako ty rarake nikai-drombake, i bode-rae tsy amam-pañimbay.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Nivotrak’ amako ty tata’ i nipetrokey, vaho nampisaboeko an-kaehake ty arofo’ o vantotseo.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Niombeako ty havantañañe, le nisalora’e; nanahake ty sabaka reke-tsarimbo ty havañonako.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Ni-fihaino ami’ty fey iraho, naho fandia amo kepekeo.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Ni-rae’ o poie’eo, vaho nitsikaraheko ty nipaia’ i alik’amakoy.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Pinekako ty famotsi’ o tsereheñeo naho tinavako amo nife’eo i nitsindrohe’ey.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Le hoe ty fitsakoreako, t’ie hikenkañe añ’akibako ao, naho hampimiràko amo faseñeo ty androko;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 mitsiriaria mb’an-drano o vahakoo vaho mialeñe amo tsampakoo ty zono.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Vao amako nainai’e ty engeko, vaoeñe an-tañako ao ty faleko.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Nijanjiñe naho nandiñe ahy ondatio, nianjiñe t’ie namereako.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Ie nilañon-draho, tsy nisaontsy iereo, nitsopatsopak’ am’iereo o entakoo.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Hoe orañe ty nandiñisa’ iareo ahiko; ie nipaña-palie hoe aman’ oram-panjaka.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Nisomilahako t’ie tsy niantoke; le tsy nazè’ iereo ty filoeloean-tareheko.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Jinoboko ty lala hombà’ iareo vaho nitoboke hoe talè, nimoneñe hoe mpanjaka ami’ty borizà’e, manahake ty mpañohòm-pandala.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
