< Joba 28 >

1 Toe ao ty lakato fitsikaraham-bolafoty naho ty toem-pitranaham-bolamena.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Akareñe an-debok’ ao ty viñe, le tranaheñe am-bongam-bato ty torisike.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Fongore’e ty ieñe, tsikarahe’e pak’ am-para-piefera’e ao ty vato, an-kamoromoroñañe naho an-talinjon-kavilasy ao.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Anokafa’e lalam-pigodañañe, ­lavi-pimoneñañe; andikofam-pandia, ­miradorado ao, mitsikadròtse ­lavits’ ondaty.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Ty tane toy, ama’e ty iboaha’ ty mahakama; ambane’e ao hoe trobotroboen’ afo.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Angalan-tsafira o vato’eo, naho volamena an-debo’e ao.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Tsy hay o voro-pamaokeo i lalañey; tsy trea’ ty maso’ i hitikitikey.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Tsy nilià’ o bibi-ly mpireñetseo; mbe tsy nipiapia ambone’e eo ty liona.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Ahiti’e mb’amo vato-pilakeo ty fità’e vaho avalitaboa’e reke-bahatse o vohitseo.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Kaohe’e amo vatoo ty talàha vaho oni-pihaino’e ze atao vara.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Sebaña’e o torahañeo tsy hiorike; aboa’e mb’an-kazavàñe o raha nikafitseo.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Fe aia ty hahaoniñañe hihitse? Aia ka ty toe’ o hilalao?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Tsy fohi’ondaty ty vili’e, toe tsy tendrek’ an-tane’ o veloñeo.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 hoe i lalekey, Tsy amako atoa; le hoe i riakey, Tsy amako etoa.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Tsy ikaloam-bolamena, vaho tsy andanjàm-bolafoty.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Tsy añoharañe ami’ty volamena’ i Ofire, ndra an-tsohame sarotse ndra safira.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Tsy añirinkiriña’ ty volamena ndra ty kristaly, tsy tsalohem-panake volamena ki’e.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Tsy ivolañañe ty vaton-driake ndra vato-soa; ambone’ o hangeo ty fikaloan-kihitse.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Tsy oharañe ama’e ty pit-dae’ i Kose, tsy ibalibalihem-bolamena hiringiri’e.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Hirik’ aia arè o hihitseo? Vaho aia ty toe’ o hilalao?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Ie mikafits’ am-pihaino’ ze atao veloñe, vaho mietak’ amo voron-tiokeo.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Hoe ty Tsikeokeoke naho i Havilasy: fa nahatsanon-talily aze o sofi’aio.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Arofoanan’ Añahare i lala’ey, fohi’e ka i toe’ey.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Jilove’e pak’ añ’olo’ ty tane toy, vazoho’e ze he’e ambanen-dikerañe ao.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Ie nanolora’e lanja o tiokeo, vaho nanjara’e an-kapoake o ranoo;
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 ie nafepè’e o orañeo, naho ty lala’ o helats’ampiñeo;
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Le nivazohoe’e, nitseize’e; najado’e vaho tsinikara’e.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Le hoe re am’ondatio, Inao: Ty fañeveñañe amy Talè, Izay ro hihitse; ty fisitahañe an-karatiañe ro hilala.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

< Joba 28 >