Engero 13
1 Omwana omugezi assaayo omwoyo eri ebiragiro bya kitaawe, naye omunyoomi tafaayo ku kunenyezebwa.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Omuntu asanyuka olw’ebirungi ebiva mu bibala bya kamwa ke, naye atali mwesigwa yeegomba kuleeta ntalo.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Oyo eyeegendereza by’ayogera akuuma obulamu bwe, naye oyo amala googera, alizikirira.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Omuntu omugayaavu yeegomba kyokka n’atabaako ky’afuna, naye omunyiikivu byayagala byonna abifuna.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Omuntu omutuukirivu akyawa obulimba, naye omukozi w’ebibi yeereetera kunyoomebwa.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Obutuukirivu bukuuma omuntu omwesimbu, naye okukola ebibi kuzikiriza omwonoonyi.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Omuntu omu ayinza okwefuula omugagga ate nga taliiko ky’alina, ate omulala ne yeefuula okuba omwavu so nga mugagga nnyo.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Obugagga bw’omuntu buyinza okumununula, naye omwavu talina ky’atya.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Ekitangaala ky’abatuukirivu kyaka nnyo, naye ettaala y’abakozi b’ebibi ezikira.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Amalala gazaala buzaazi nnyombo, naye amagezi gasangibwa mu abo abakkiriza okulabulwa.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Ensimbi enkumpanye ziggwaawo, naye ezijja empolampola zeeyongera obungi.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Essuubi erirwawo okutuukirira lirwaza omutima, naye ekyegombebwa bwe kituukirira kiba muti gwa bulamu.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Omuntu anyooma ebiragiro aligwa mu mitawaana, naye oyo awuliriza ebimulagirwa aliweebwa empeera.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Okuyigiriza kw’omuntu alina amagezi nsulo ya bulamu, era kuggya omuntu mu mitego gy’okufa.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Okutegeera okulungi kuleeta okuganja, naye ekkubo ly’abateesigibwa liba zzibu.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Omuntu omwegendereza akola amaze kulowooza, naye omusirusiru alaga obutamanya bwe.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Omubaka omubi yeesuula mu mitawaana, naye omubaka omwesigwa aleeta kuwonyezebwa.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Anyooma okukangavvulwa yeereetako obwavu n’obuswavu, naye oyo assaayo omwoyo ku kunenyezebwa aweebwa ekitiibwa.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Ekyegombebwa bwe kituukirira kisanyusa omutima, naye okulekayo okukola ebibi kya muzizo eri abasirusiru.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Oyo atambula n’abantu abagezi ageziwala, naye oyo atambula n’abasirusiru alaba ennaku.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Emitawaana gigoberera aboonoonyi, naye okukulaakulana y’empeera y’abatuukirivu.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Omuntu omulungi alekera bazzukulu be ebyobusika, naye obugagga bw’omwonoonyi buterekerwa omutuukirivu.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Ennimiro z’abaavu ziyinza okuvaamu emmere nnyingi, naye obutali bwenkanya ne bugyera yonna.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Atakozesa kaggo akyawa omwana we, naye oyo amwagala afaayo okumukangavvula.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Omutuukirivu alya emmere ye n’akkuta, naye abakozi b’ebibi basigala nga bayala.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
