Job 14
1 homo natus de muliere brevi vivens tempore repletus multis miseriis
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 quasi flos egreditur et conteritur et fugit velut umbra et numquam in eodem statu permanet
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 et dignum ducis super huiuscemodi aperire oculos tuos et adducere eum tecum in iudicium
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 quis potest facere mundum de inmundo conceptum semine nonne tu qui solus es
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 breves dies hominis sunt numerus mensuum eius apud te est constituisti terminos eius qui praeterire non poterunt
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 recede paululum ab eo ut quiescat donec optata veniat sicut mercennarii dies eius
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 lignum habet spem si praecisum fuerit rursum virescit et rami eius pullulant
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 si senuerit in terra radix eius et in pulvere emortuus fuerit truncus illius
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 ad odorem aquae germinabit et faciet comam quasi cum primum plantatum est
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 homo vero cum mortuus fuerit et nudatus atque consumptus ubi quaeso est
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 quomodo si recedant aquae de mari et fluvius vacuefactus arescat
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 sic homo cum dormierit non resurget donec adteratur caelum non evigilabit nec consurget de somno suo
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 quis mihi hoc tribuat ut in inferno protegas me ut abscondas me donec pertranseat furor tuus et constituas mihi tempus in quo recorderis mei (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 putasne mortuus homo rursum vivet cunctis diebus quibus nunc milito expecto donec veniat inmutatio mea
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 vocabis et ego respondebo tibi operi manuum tuarum porriges dexteram
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 tu quidem gressus meos dinumerasti sed parces peccatis meis
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 signasti quasi in sacculo delicta mea sed curasti iniquitatem meam
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 mons cadens defluet et saxum transfertur de loco suo
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 lapides excavant aquae et adluvione paulatim terra consumitur et homines ergo similiter perdes
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 roborasti eum paululum ut in perpetuum pertransiret inmutabis faciem eius et emittes eum
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 sive nobiles fuerint filii eius sive ignobiles non intelleget
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 attamen caro eius dum vivet dolebit et anima illius super semet ipso lugebit
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
