Iacobi 1
1 Iacobus Dei et Domini nostri Iesu Christi servus duodecim tribubus quae sunt in dispersione salutem
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
2 omne gaudium existimate fratres mei cum in temptationibus variis incideritis
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 scientes quod probatio fidei vestrae patientiam operatur
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 patientia autem opus perfectum habeat ut sitis perfecti et integri in nullo deficientes
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 si quis autem vestrum indiget sapientiam postulet a Deo qui dat omnibus affluenter et non inproperat et dabitur ei
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 postulet autem in fide nihil haesitans qui enim haesitat similis est fluctui maris qui a vento movetur et circumfertur
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 non ergo aestimet homo ille quod accipiat aliquid a Domino
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 vir duplex animo inconstans in omnibus viis suis
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
9 glorietur autem frater humilis in exaltatione sua
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 dives autem in humilitate sua quoniam sicut flos faeni transibit
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 exortus est enim sol cum ardore et arefecit faenum et flos eius decidit et decor vultus eius deperiit ita et dives in itineribus suis marcescet
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 beatus vir qui suffert temptationem quia cum probatus fuerit accipiet coronam vitae quam repromisit Deus diligentibus se
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 nemo cum temptatur dicat quoniam a Deo temptor Deus enim intemptator malorum est ipse autem neminem temptat
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 unusquisque vero temptatur a concupiscentia sua abstractus et inlectus
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 dein concupiscentia cum conceperit parit peccatum peccatum vero cum consummatum fuerit generat mortem
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 nolite itaque errare fratres mei dilectissimi
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 omne datum optimum et omne donum perfectum desursum est descendens a Patre luminum apud quem non est transmutatio nec vicissitudinis obumbratio
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 voluntarie genuit nos verbo veritatis ut simus initium aliquod creaturae eius
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 scitis fratres mei dilecti sit autem omnis homo velox ad audiendum tardus autem ad loquendum et tardus ad iram
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 ira enim viri iustitiam Dei non operatur
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
21 propter quod abicientes omnem inmunditiam et abundantiam malitiae in mansuetudine suscipite insitum verbum quod potest salvare animas vestras
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 estote autem factores verbi et non auditores tantum fallentes vosmet ipsos
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 quia si quis auditor est verbi et non factor hic conparabitur viro consideranti vultum nativitatis suae in speculo
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 consideravit enim se et abiit et statim oblitus est qualis fuerit
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 qui autem perspexerit in lege perfecta libertatis et permanserit non auditor obliviosus factus sed factor operis hic beatus in facto suo erit
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 si quis autem putat se religiosum esse non refrenans linguam suam sed seducens cor suum huius vana est religio
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 religio munda et inmaculata apud Deum et Patrem haec est visitare pupillos et viduas in tribulatione eorum inmaculatum se custodire ab hoc saeculo
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
