Proverbiorum 7
1 Fili mi, custodi sermones meos, et præcepta mea reconde tibi. Fili
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 serva mandata mea, et vives: et legem meam quasi pupillam oculi tui:
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 liga eam in digitis tuis, scribe illam in tabulis cordis tui.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Dic sapientiæ, soror mea es: et prudentiam voca amicam tuam,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 ut custodiant te a muliere extranea, et ab aliena, quæ verba sua dulcia facit.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 De fenestra enim domus meæ per cancellos prospexi,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 et video parvulos, considero vecordem iuvenem,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 qui transit per plateam iuxta angulum, et prope viam domus illius, graditur
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 in obscuro, advesperascente die, in noctis tenebris, et caligine.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Et ecce occurrit illi mulier ornatu meretricio, præparata ad capiendas animas: garrula, et vaga,
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 quietis impatiens, nec valens in domo consistere pedibus suis,
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 nunc foris, nunc in plateis, nunc iuxta angulos insidians.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Apprehensumque deosculatur iuvenem, et procaci vultu blanditur, dicens:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Victimas pro salute vovi, hodie reddidi vota mea.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 idcirco egressa sum in occursum tuum, desiderans te videre, et reperi.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Intexui funibus lectulum meum, stravi tapetibus pictis ex Ægypto.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 aspersi cubile meum myrrha, et aloe, et cinnamomo.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Veni, inebriemur uberibus, et fruamur cupitis amplexibus, donec illucescat dies.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 non est enim vir in domo sua, abiit via longissima.
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 sacculum pecuniæ secum tulit: in die plenæ lunæ reversurus est in domum suam.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Irretivit eum multis sermonibus, et blanditiis labiorum protraxit illum.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Statim eam sequitur quasi bos ductus ad victimam, et quasi agnus lasciviens, et ignorans quod ad vincula stultus trahatur,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 donec transfigat sagitta iecur eius: velut si avis festinet ad laqueum, et nescit quod de periculo animæ illius agitur.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Nunc ergo fili mi, audi me, et attende verbis oris mei.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Ne abstrahatur in viis illius mens tua: neque decipiaris semitis eius.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 multos enim vulneratos deiecit, et fortissimi quique interfecti sunt ab ea.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
