Proverbiorum 6
1 Fili mi, si spoponderis pro amico tuo, defixisti apud extraneum manum tuam,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 illaqueatus es verbis oris tui, et captus propriis sermonibus.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Fac ergo quod dico fili mi, et temetipsum libera: quia incidisti in manum proximi tui. Discurre, festina, suscita amicum tuum:
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 ne dederis somnum oculis tuis, nec dormitent palpebræ tuæ.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Eruere quasi damula de manu, et quasi avis de manu aucupis.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Vade ad formicam o piger, et considera vias eius, et disce sapientiam:
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 quæ cum non habeat ducem, nec præceptorem, nec principem,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 parat in æstate cibum sibi, et congregat in messe quod comedat.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Usquequo piger dormies? quando consurges e somno tuo?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Paululum dormies, paululum dormitabis, paululum conseres manus ut dormias:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 et veniet tibi quasi viator, egestas, et pauperies quasi vir armatus. Si vero impiger fueris, veniet ut fons messis tua, et egestas longe fugiet a te.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Homo apostata, vir inutilis, graditur ore perverso,
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 annuit oculis, terit pede, digito loquitur,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 pravo corde machinatur malum, et omni tempore iurgia seminat.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 huic extemplo veniet perditio sua, et subito conteretur, nec habebit ultra medicinam.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Sex sunt, quæ odit Dominus, et septimum detestatur anima eius:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Oculos sublimes, linguam mendacem, manus effundentes innoxium sanguinem,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 cor machinans cogitationes pessimas, pedes veloces ad currendum in malum,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 proferentem mendacia testem fallacem, et eum, qui seminat inter fratres discordias.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Conserva fili mi præcepta patris tui, et ne dimittas legem matris tuæ.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Liga ea in corde tuo iugiter, et circumda gutturi tuo.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Cum ambulaveris, gradiantur tecum: cum dormieris, custodiant te, et evigilans loquere cum eis.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 quia mandatum lucerna est, et lex lux, et via vitæ increpatio disciplinæ:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 ut custodiant te a muliere mala, et a blanda lingua extraneæ.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Non concupiscat pulchritudinem eius cor tuum, nec capiaris nutibus illius:
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 pretium enim scorti vix est unius panis: mulier autem viri pretiosam animam capit.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Numquid potest homo abscondere ignem in sinu suo, ut vestimenta illius non ardeant?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 aut ambulare super prunas, ut non comburantur plantæ eius?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 sic qui ingreditur ad mulierem proximi sui, non erit mundus cum tetigerit eam.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Non grandis est culpa, cum quis furatus fuerit: furatur enim ut esurientem impleat animam:
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 deprehensus quoque reddet septuplum, et omnem substantiam domus suæ tradet.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Qui autem adulter est, propter cordis inopiam perdet animam suam:
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 turpitudinem et ignominiam congregat sibi, et opprobrium illius non delebitur.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 quia zelus et furor viri non parcet in die vindictæ,
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 nec acquiescet cuiusquam precibus, nec suscipiet pro redemptione dona plurima.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
