< پەندەکانی سلێمان 27 >
شانازی بە سبەینێ مەکە، چونکە نازانی ڕۆژ چی لێ دەکەوێتەوە. | 1 |
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
با نامۆ ستایشت بکات نەک دەمی خۆت، بێگانە نەک لێوەکانت. | 2 |
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
بەرد قورسە و لم بە سەنگە، بەڵام تووڕەیی گێل لە هەردووکیان قورسترە. | 3 |
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
هەڵچوون توندوتیژە و تووڕەیی لێشاوە، بەڵام کێ لەبەردەم ئیرەیی خۆ ڕادەگرێت؟ | 4 |
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
سەرزەنشتی ئاشکرا لە خۆشەویستی شاردراوە باشترە. | 5 |
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
برینی دۆست دڵسۆزییە، بەڵام ماچی دوژمن بە فێڵە. | 6 |
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
کەسی تێر پێ لە هەنگوین دەنێت، بەڵام بۆ برسی هەموو تاڵێتییەک شیرینە. | 7 |
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
وەک چۆلەکەی وێڵبوو لە هێلانەکەی، ئاوایە مرۆڤی وێڵ لە هەواری خۆی. | 8 |
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
بۆن و بخورد دڵ خۆش دەکەن، شیرینی برادەریش لە پەرۆشی ڕاوێژە. | 9 |
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
واز لە برادەرەکانی خۆت و باوکت مەهێنە، لە ڕۆژی لێقەومانت مەچووە ماڵی برات، دراوسێی نزیک لە برای دوور باشترە. | 10 |
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
ڕۆڵە، دانا بە و دڵم خۆش بکە، بۆ ئەوەی وەڵامی ئەوانە بدەمەوە کە لۆمەم دەکەن. | 11 |
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
ژیر خراپە دەبینێت و خۆی دەشارێتەوە، بەڵام ساویلکە مل پێوەدەنێت و سزا دەدرێ. | 12 |
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
ئەگەر کەسێک بووە کەفیلی نامۆیەک کەواکەی لێ وەربگرە، لەبەر بێگانەکە بارمتەی لێ وەربگرە. | 13 |
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
ئەوەی بە دەنگی بەرز داوای بەرەکەت بۆ دراوسێکەی بکات لە بەیانی زوودا، بە نەفرەت بۆی ئەژمارد دەکرێت. | 14 |
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
دڵۆپەکردنی بەردەوام لە ڕۆژی باران، هەروەک ئافرەتی شەڕانییە. | 15 |
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
ئەوەی دەستەمۆی بکات، با دەستەمۆ دەکات، بە دەستی ڕاستی زەیت دەگرێت. | 16 |
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
ئاسن بە ئاسن تیژ دەکرێت و مرۆڤیش ڕووی برادەرەکەی تیژ دەکات. | 17 |
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
ئەوەی چاودێری دار هەنجیرێک بکات بەرەکەی دەخوات، ئەوەی گەورەکەی خۆی بپارێزێت ڕێزی دەگیرێت. | 18 |
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
وەک لە ئاودا وێنەدانەوەی ڕوو دەبینرێت، ئاواش دڵی مرۆڤ وێنەی مرۆڤەکە دەداتەوە. | 19 |
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
جیهانی مردووان و لەناوچوون تێر نابن، هەروەها چاوی مرۆڤیش تێر نابێت. (Sheol ) | 20 |
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol )
بۆتە بۆ زیوە و کوورە بۆ زێڕ، مرۆڤیش بە دەمی ستایشکەرەکەی تاقی دەکرێتەوە. | 21 |
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
هەرچەندە گێل لەناو هاون بکوتی، لەگەڵ دانەوێڵە بە دەسکە هاون، گێلایەتییەکەی لێی جیا نابێتەوە. | 22 |
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
باش حاڵی مێگەلەکانت بزانە، دڵت هەر لەلای ڕانە مەڕەکانت بێت، | 23 |
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
چونکە دەوڵەمەندی هەتاسەر نییە، تاجیش نەوە بە نەوە بەردەوام نابێت. | 24 |
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
کاتێک کا نامێنێت و گیا دەردەکەوێت، گیاوگۆڵی شاخان کۆدەکرێنەوە، | 25 |
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
بەرخەکان بۆ جلوبەرگ و گیسکەکانیش بۆ نرخی کێڵگە. | 26 |
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
بەپێی پێویست شیری بزنیشت دەبێت کە بەشی خواردنی خۆت و خێزانەکەت و بژێوی کەنیزەکانت دەکات. | 27 |
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.