Job 37
1 Eng upa uh oru insiuk kihmkim arulana upa.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Kowos nukewa porongo pusren God, Ac lohng pusren pulahl su tuku ke oalul me.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 El supu sarom uh sasla in acn engyeng uh, Liki tafun faclu nwe ke tafun yen ngia.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Na ngirngir lun pusracl lohngyukyak, Pusra ku ac fulat lun pulahl uh Ac sarom uh wi pacna fahsr.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Ke sap ku lun God, ma na usrnguk sikyak, Ma na yohk su kut tia ku in kalem kac.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 El sap snow uh in putati nu faclu, Ac supu af na matol in kurrauk faclu.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 El tulokinya orekma lun mwet uh; El oru in kalem selos ma El ku in oru.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Kosro lemnak uh som nu in luf kialos.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Eng in paka tuku eir me, Ac ohu na upa tuku epang me.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Momong lun God orala kof uh in kekela, Ac ekulla kof uh nu ke ice matoltol.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Sarom uh ac sarmelik liki pukunyeng uh,
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Ke ac mukuiyak oana ma lungse lun God. Sarom uh ac oru ma nukewa ma God El sapkin uh, In acn nukewa fin faclu.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 God El supwama af in aksroksrokye faclu; Sahp El supwama in kai mwet uh, Ku in akkalemye insewowo lal.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 “Job, mislawin ac porongo; Srike nunku ke orekma usrnguk God El oru uh.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Ya kom etu lah God El sapsap fuka Ac oru tuh sarom uh in sarmelik liki pukunyeng uh?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Ya kom etu lah pukunyeng uh sohksok fuka yen engyeng uh, Su ma orek ke ku sakirik lun God?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Mo, kom ac arulana fol, Ke pacl se eng fol lun acn eir uh tuhme.
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Mea, kom ku in kasru God laknelik acn lucng Ac oru tuh in ku oana sie osra ma tuktuki ac akfwelyeyukla?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Luti nu sesr ma kut in fahk nu sin God; Kut lohsrla; wanginla ma kut ku in fahk.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Nga ac tia suk ngan kaskas nu sin God; Mwe mea ngan sang pacl lal in kunausyula?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 “Ac inge, kalem lucng me uh arulana saromrom; Upala kalem kac uh, kut tia ku in ngetang nu kac; Ac eng uh aknasnasyela yen engyeng uh.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Sie kalem na saromrom liyeyuk epang me, Ac wolana lun God arulana aksangengyekutla.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Ku lun God uh arulana yokla — kut tia ku in kalukyang nu yorol; El suwoswos ac pwayena ke ma El oru nu sin mwet uh.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Ke ouinge uh, ac tia sukok lah efu ku mwet uh sangeng sel, Ac lah efu ku El tia lohang nu selos su sifacna oru mu elos lalmwetmet.”
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
