Jób 11
1 Felelt a Náamabeli Czófár és mondta:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Szavak bőségére ne legyen felelet, avagy az ajkak emberének legyen igaza?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Fecsegésed férfiakat hallgattasson el? Gúnyolódtál s ne legyen, ki rád pirít?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Azt mondod: Tiszta a tanom, szeplőtlen vagyok szemeid előtt!
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Azonban vajha beszélne az Isten s nyitná fel ajkait veled szemben,
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 hogy jelentse meg neked a bölcsesség rejtelmeit mert kétszereset ér valódi tudásra nézve – s tudd meg, hogy elenged neked Isten a bűnödből.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Istent kikutatni eléred-e, avagy a Mindenhatónak végéig elérsz-e?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Hosszabb a földnél mérete és szélesebb a tengernél.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Ha elvonul és bezár és gyűlést tart – ki utasíthatja vissza?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Mert ő ismeri a hamisság embereit, látta a jogtalanságot, pedig nem is ügyel.
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 Hisz üres férfi is eszessé válik, s vadszamár vemhe emberré szülemedik.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Ha te irányítod szívedet s feléje terjeszted kezeidet –
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 ha igaztalanság van kezedben távolítsd el, s ne lakoztass sátraidban jogtalanságot –
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 bizony akkor felemelheted arczodat mocsoktalanul és szilárd leszel s nem kell félned;
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 bizony te elfelejted a szenvedést, mint elfolyt vizekre emlékszel reá.
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 S délnél fényesebben kél a földi lét, ha borulat van, olyan az mint a reggel.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 És bízhatsz, mert van remény; körülfigyelsz – bizton fekszel le;
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 heversz; és nincs a ki fölijesztene és sokan fognak neked hízelegni.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 De a gonoszok szemei elepednek, menekvés elveszett számukra, reményük pedig: léleknek kilehelése.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
