תהילים 109

1 למנצח לדוד מזמור אלהי תהלתי אל תחרש׃

За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 כי פי רשע ופי מרמה עלי פתחו דברו אתי לשון שקר׃

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 ודברי שנאה סבבוני וילחמוני חנם׃

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 תחת אהבתי ישטנוני ואני תפלה׃

За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5 וישימו עלי רעה תחת טובה ושנאה תחת אהבתי׃

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 הפקד עליו רשע ושטן יעמד על ימינו׃

Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7 בהשפטו יצא רשע ותפלתו תהיה לחטאה׃

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 יהיו ימיו מעטים פקדתו יקח אחר׃

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 יהיו בניו יתומים ואשתו אלמנה׃

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 ונוע ינועו בניו ושאלו ודרשו מחרבותיהם׃

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11 ינקש נושה לכל אשר לו ויבזו זרים יגיעו׃

Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

12 אל יהי לו משך חסד ואל יהי חונן ליתומיו׃

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 יהי אחריתו להכרית בדור אחר ימח שמם׃

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 יזכר עון אבתיו אל יהוה וחטאת אמו אל תמח׃

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 יהיו נגד יהוה תמיד ויכרת מארץ זכרם׃

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 יען אשר לא זכר עשות חסד וירדף איש עני ואביון ונכאה לבב למותת׃

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17 ויאהב קללה ותבואהו ולא חפץ בברכה ותרחק ממנו׃

Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18 וילבש קללה כמדו ותבא כמים בקרבו וכשמן בעצמותיו׃

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 תהי לו כבגד יעטה ולמזח תמיד יחגרה׃

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 זאת פעלת שטני מאת יהוה והדברים רע על נפשי׃

Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 ואתה יהוה אדני עשה אתי למען שמך כי טוב חסדך הצילני׃

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 כי עני ואביון אנכי ולבי חלל בקרבי׃

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 כצל כנטותו נהלכתי ננערתי כארבה׃

Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24 ברכי כשלו מצום ובשרי כחש משמן׃

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 ואני הייתי חרפה להם יראוני יניעון ראשם׃

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 עזרני יהוה אלהי הושיעני כחסדך׃

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 וידעו כי ידך זאת אתה יהוה עשיתה׃

За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28 יקללו המה ואתה תברך קמו ויבשו ועבדך ישמח׃

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 ילבשו שוטני כלמה ויעטו כמעיל בשתם׃

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 אודה יהוה מאד בפי ובתוך רבים אהללנו׃

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 כי יעמד לימין אביון להושיע משפטי נפשו׃

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.