תהילים 139
| למנצח לדוד מזמור יהוה חקרתני ותדע׃ | 1 |
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
| אתה ידעת שבתי וקומי בנתה לרעי מרחוק׃ | 2 |
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
| ארחי ורבעי זרית וכל דרכי הסכנתה׃ | 3 |
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
| כי אין מלה בלשוני הן יהוה ידעת כלה׃ | 4 |
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
| אחור וקדם צרתני ותשת עלי כפכה׃ | 5 |
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
| פלאיה דעת ממני נשגבה לא אוכל לה׃ | 6 |
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
| אנה אלך מרוחך ואנה מפניך אברח׃ | 7 |
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
| אם אסק שמים שם אתה ואציעה שאול הנך׃ (Sheol h7585) | 8 |
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
| אשא כנפי שחר אשכנה באחרית ים׃ | 9 |
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
| גם שם ידך תנחני ותאחזני ימינך׃ | 10 |
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
| ואמר אך חשך ישופני ולילה אור בעדני׃ | 11 |
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
| גם חשך לא יחשיך ממך ולילה כיום יאיר כחשיכה כאורה׃ | 12 |
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
| כי אתה קנית כליתי תסכני בבטן אמי׃ | 13 |
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
| אודך על כי נוראות נפליתי נפלאים מעשיך ונפשי ידעת מאד׃ | 14 |
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
| לא נכחד עצמי ממך אשר עשיתי בסתר רקמתי בתחתיות ארץ׃ | 15 |
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
| גלמי ראו עיניך ועל ספרך כלם יכתבו ימים יצרו ולא אחד בהם׃ | 16 |
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
| ולי מה יקרו רעיך אל מה עצמו ראשיהם׃ | 17 |
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
| אספרם מחול ירבון הקיצתי ועודי עמך׃ | 18 |
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
| אם תקטל אלוה רשע ואנשי דמים סורו מני׃ | 19 |
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
| אשר יאמרך למזמה נשא לשוא עריך׃ | 20 |
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
| הלוא משנאיך יהוה אשנא ובתקוממיך אתקוטט׃ | 21 |
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
| תכלית שנאה שנאתים לאויבים היו לי׃ | 22 |
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
| חקרני אל ודע לבבי בחנני ודע שרעפי׃ | 23 |
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
| וראה אם דרך עצב בי ונחני בדרך עולם׃ | 24 |
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
