< תהילים 66 >
למנצח שיר מזמור הריעו לאלהים כל-הארץ | 1 |
За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
זמרו כבוד-שמו שימו כבוד תהלתו | 2 |
Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
אמרו לאלהים מה-נורא מעשיך ברב עזך יכחשו לך איביך | 3 |
Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
כל-הארץ ישתחוו לך--ויזמרו-לך יזמרו שמך סלה | 4 |
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села)
לכו וראו מפעלות אלהים נורא עלילה על-בני אדם | 5 |
Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
הפך ים ליבשה--בנהר יעברו ברגל שם נשמחה-בו | 6 |
Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
משל בגבורתו עולם-- עיניו בגוים תצפינה הסוררים אל-ירימו (ירומו) למו סלה | 7 |
Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села)
ברכו עמים אלהינו והשמיעו קול תהלתו | 8 |
Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
השם נפשנו בחיים ולא-נתן למוט רגלנו | 9 |
Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
כי-בחנתנו אלהים צרפתנו כצרף-כסף | 10 |
Защото Ти, Боже, си ни спасил, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
הבאתנו במצודה שמת מועקה במתנינו | 11 |
Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
הרכבת אנוש לראשנו באנו-באש ובמים ותוציאנו לרויה | 12 |
Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
אבוא ביתך בעולות אשלם לך נדרי | 13 |
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
אשר-פצו שפתי ודבר-פי בצר-לי | 14 |
Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
עלות מיחים אעלה-לך עם-קטרת אילים אעשה בקר עם-עתודים סלה | 15 |
Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села)
לכו-שמעו ואספרה כל-יראי אלהים אשר עשה לנפשי | 16 |
Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил на душата ми.
אליו פי-קראתי ורומם תחת לשוני | 17 |
Към него извиках с устата си; И Той ще бъде възвисен чрез езика ми.
און אם-ראיתי בלבי-- לא ישמע אדני | 18 |
Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
אכן שמע אלהים הקשיב בקול תפלתי | 19 |
Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
ברוך אלהים-- אשר לא-הסיר תפלתי וחסדו מאתי | 20 |
Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.