Zabura 137

1 A bakin kogunan Babilon muka zauna muka yi kuka sa’ad da muka tuna da Sihiyona.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 A can a kan rassan itatuwa muka rataye garayunmu,

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 gama a can masu kamunmu suka sa mu yi waƙoƙi, masu ba mu azaba suka nema waƙoƙin farin ciki; suka ce, “Ku rera mana ɗaya daga cikin waƙoƙin Sihiyona!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Yaya za mu rera waƙoƙin Ubangiji a baƙuwar ƙasa?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 In na manta da ke, ya Urushalima, bari hannuna na dama manta da iyawarsa.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Bari harshena yă manne wa rufin bakina in ban tuna da ke ba, in ban so Urushalima farin cikin mafi girma ba.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Ka tuna, ya Ubangiji, abin da mutanen Edom suka yi a ranar da Urushalima ta fāɗi. Suka yi ihu suka ce, “A ragargaza ta, A ragargaza ta har tushenta!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Ya Diyar Babilon, an ƙaddara ke zuwa hallaka, mai farin ciki ne wanda ya sāka miki saboda abin da kika yi mana,

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 shi da ya ƙwace jariranki ya fyaɗa su a kan duwatsu.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!