Sòm 107
1 Lwanj pou Seyè a paske li bon! Li p'ap janm sispann renmen nou!
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Wi, moun Seyè a delivre, se sa pou yo di! Li te delivre yo anba men lènmi yo,
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 li mennen yo tounen soti nan mitan lòt nasyon yo ki sou bò solèy leve ak sou bò solèy kouche, ki sou bò nò ak sou bò sid.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Yo t'ap moute desann nan dezè a, kote ki pa gen moun rete a. Yo pa t' kapab jwenn chemen pou ale nan yon vil pou yo rete.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Yo t'ap mouri grangou. Swaf dlo t'ap touye yo. Yo santi yo pa t' kapab ankò.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Anba tout tray sa yo, yo rele nan pye Seyè a. Li wete yo nan lafliksyon sa a.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 Li kondi yo sou yon chemen ki pou mennen yo dirèk dirèk nan yon vil kote moun rete.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Se pou yo di Seyè a mèsi pou jan li pa janm sispann renmen yo, pou bèl bagay li fè pou moun.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Li bay moun ki te swaf dlo kont dlo pou yo bwè. Li bay moun ki t'ap mouri grangou anpil bon bagay pou yo manje.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Gen ladan yo ki te rete kote ki te fè nwa a, kote lavi yo te an danje anpil. Yo te prizonye, yo t'ap soufri anba chenn,
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 paske yo te derefize obeyi kòmandman Bondye ki anwo nan syèl la. Yo pa t' okipe konsèy Bondye te ba yo.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Li te kraze kouraj yo anba travay di. Yo tonbe atè. pa t' gen pesonn pou ba yo men.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Anba tout tray sa yo, yo rele nan pye Seyè a. Li wete yo nan lafliksyon sa a.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Li fè yo soti kote ki fè nwa a. Li kase chenn ki te mare yo.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Se pou yo di Seyè a mèsi pou jan li pa janm sispann renmen yo, pou bèl bagay Bondye fè pou moun.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Li kraze gwo pòt an fè yo. Li kase bawo an fè yo.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Gen ladan yo ki te vin fou, akòz peche yo te fè. Yo t'ap soufri paske yo te fè sa ki mal.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Yo pa t' menm anvi manje, yo te prèt pou mouri.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Anba tout tray sa yo, yo rele nan pye Seyè a. Li wete yo nan lafliksyon sa a.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Li louvri bouch li, li pale epi yo geri. Li wete yo nan bouch twou a.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Se pou yo di Seyè a mèsi pou jan li pa janm sispann renmen yo, pou bèl bagay Bondye fè pou moun.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 Se pou yo ofri bèt pou touye ba li pou di l' mèsi. Se pou yo rakonte tou sa li fè. Se pou yo chante tèlman yo kontan.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Gen ladan yo ki vwayaje nan batiman sou lanmè. Yo t'ap fè trafik lakòt pou yo viv.
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Yo te wè sa Seyè a te fè. Yo te wè bèl bagay li te fè sou lanmè.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Li louvri bouch li, li pale, yon gwo van leve. Sa fè lanm lanmè yo move.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Batiman yo moute anlè, yo desann nan fon lanm lanmè yo. Devan tout danje sa yo, lèzòm pèdi kouraj yo.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Tèt yo vire, y'ap kilbite tankou moun ki sou. Yo pèdi tout ladrès yo.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Anba tout tray sa yo, yo rele nan pye Seyè a. Li wete yo nan lafliksyon sa a.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Li kase gwo van an. Lanm lanmè yo sispann fè bri. Kalmi fèt.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Yo te kontan lè yo wè lanmè a vin bèl. Seyè a fè yo antre san danje nan pò kote yo t'aprale a.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Se pou yo di Seyè a mèsi pou jan li pa janm sispann renmen yo, pou bèl bagay Bondye fè pou moun.
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Se pou yo fè konnen jan li gen pouvwa lè pèp li reyini. Se pou yo fè lwanj li devan konsèy chèf fanmi yo.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Seyè a fè larivyè yo cheche nèt. Li fè sous yo pa bay dlo ankò.
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Li te fè tè ki konn bay bèl rekòt yo tounen salin, paske moun ki t'ap viv la a t'ap fè twòp mechanste.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Li fè dezè yo tounen ma dlo. Li fè sous dlo pete kote ki te gen tè sèk.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Se la li fè moun ki te grangou yo moute kay yo. Yo bati yon lavil pou yo rete.
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 Yo fè anpil jaden, yo plante pye rezen ki bay bèl rekòt.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Li beni yo, li ba yo anpil pitit, li pa kite bèt yo depeple.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Apre sa, yo vin yon ti ponyen moun, yo pèdi pye, paske moun t'ap peze yo, yo t'ap soufri, yo te nan mizè.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Men, Bondye ki moutre jan li ka meprize grannèg yo, li menm ki fè yo moute desann nan dezè a, san yo pa konn kote yo prale a,
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 se li ki wete pòv malere yo nan mizè. Se li ki fè yo fè pitit tankou chini.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Moun ki mache dwat yo wè sa, yo kontan. Men, mechan yo rete ak bouch yo fèmen.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Se pou moun ki gen konprann chache konprann bagay sa yo! Se pou yo rekonèt jan Seyè a gen bon kè!
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
