Sprueche 5
1 Mein Kind, merke auf meine Weisheit; neige dein Ohr zu meiner Lehre,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 daß du behaltest guten Rat und dein Mund wisse Unterschied zu haben.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Denn die Lippen der Hure sind süß wie Honigseim, und ihre Kehle ist glätter denn Öl,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 aber hernach bitter wie Wermut und scharf wie ein zweischneidig Schwert.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Sie gehet nicht stracks auf dem Wege des Lebens; unstet sind ihre Tritte, daß sie nicht weiß, wo sie gehet.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 So gehorchet mir nun, meine Kinder, und weichet nicht von der Rede meines Mundes!
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Laß deine Wege ferne von ihr sein und nahe nicht zur Tür ihres Hauses,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 daß du nicht den Fremden gebest deine Ehre und deine Jahre dem Grausamen,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 daß sich nicht Fremde von deinem Vermögen sättigen, und deine Arbeit nicht sei in eines andern Haus,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 und müssest hernach seufzen, wenn du dein Leib und Gut verzehret hast,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 und sprechen: Ach, wie habe ich die Zucht gehasset, und mein Herz die Strafe verschmähet,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 und habe nicht gehorchet der Stimme meiner Lehrer und mein Ohr nicht geneigt zu denen, die mich lehreten!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Ich bin schier in all Unglück kommen vor allen Leuten und allem Volk.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Trinke Wasser aus deiner Grube und Flüsse aus deinem Brunnen.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Laß deine Brunnen herausfließen und die Wasserbäche auf die Gassen.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Habe du aber sie alleine und kein Fremder mit dir.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Dein Born sei gesegnet, und freue dich des Weibes deiner Jugend!
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Sie ist lieblich wie eine Hindin und holdselig wie ein Reh. Laß dich ihre Liebe allezeit sättigen, und ergötze dich allewege in ihrer Liebe.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Mein Kind, warum willst du dich an der Fremden ergötzen und herzest dich mit einer andern?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Denn jedermanns Wege sind stracks vor dem HERRN, und er misset gleich alle ihre Gänge.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Die Missetat des Gottlosen wird ihn fahen, und er wird mit dem Strick seiner Sünde gehalten werden.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Er wird sterben, daß er sich nicht will ziehen lassen, und um seiner großen Torheit willen wird's ihm nicht wohlgehen.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
