Matthew 15
1 Then came to Jesus the scribes and pharisees from Jerusalem saying,
Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Why do thy disciples transgress the tradition of the elders? for they wash not their hands when they eat.
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 But He answered and said unto them, And why do ye transgress the commandment of God for your tradition?
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 For God commanded saying, Honour thy father and thy mother; and, He that revileth father or mother, let him be put to death:
Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и
5 but ye say, If any man say to his father or mother, "that which thou mightest be profited by from me is a gift to the temple,"
Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 and so honour not his father or his mother, he shall be free. And thus have ye made void the commandment of God by your tradition.
- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Well did Esaias prophecy concerning you,
Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:
8 saying, This people approach me with their mouth, and honour me with their lips, but their heart is far from me:
“Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 but in vain do they worship me, teaching for doctrines the injunctions of men.
Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.
10 And He called the multitude to Him, and said unto them, Hear and understand it:
И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 not that which goeth into the mouth defileth the man; but that which cometh out of the mouth, this polluteth the man.
Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Whereupon his disciples came and said to Him, Dost thou know that the pharisees, when they heard this assertion, were offended at it?
Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 But He answered and said, Every plantation which my heavenly Father hath not planted shall be rooted up.
А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Regard them not; for they are blind guides of the blind: and if the blind lead the blind, both will fall into the ditch.
Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Then Peter answered, and said unto Him, Explain to us this parable.
Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 And Jesus replied, Are ye also still void of understanding?
А Той каза: И вие ли сте още без разумление.
17 Do ye not yet know, that whatever goeth into the mouth passeth to the belly and is discharged downwards?
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 But the things, which proceed out of the mouth, come from the heart, and those defile a man.
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 For out of the heart proceed wicked disputings, murders, adulteries, fornications, thefts, false-witnessings, slanders:
Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 these defile a man, but to eat without washing the hands doth not defile him.
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 And Jesus went from thence, and retired into the parts adjacent to Tyre and Sidon.
И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 And there came out of those quarters a Canaanitish woman, and cried to Him saying, Have mercy on me, O Lord, thou son of David; for my daughter is grievously tormented by a demon.
И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 But he answered her not a word: and his disciples came and intreated Him, saying, Send her away, for she crieth importunately after us.
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 But he answered and said, I am sent only to the lost sheep of the house of Israel.
А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 However, she came and worshipped Him, saying, Lord help me.
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 But he answered, It is not fit to take the children's bread and throw it to dogs: and she said, True, Lord;
Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 yet the dogs eat of the crumbs that fall from the table of their masters.
А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Then Jesus answering, said unto her, O woman, great is thy faith: be it therefore unto thee as thou desirest. And her daughter was cured from that very hour.
Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29 And Jesus departed from thence, and came near to the sea of Galilee; and going up to a mountain He sat down there.
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 And great multitudes came to Him, having with them those that were lame, blind, dumb, maimed, and many others; and laid them at the feet of Jesus, and He healed them.
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 So that the people wondered when they saw the dumb speaking, the maimed become sound, the lame walking, and the blind seeing: and they glorified the God of Israel.
Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 Then Jesus called his disciples to Him and said, I am moved with compassion to the multitude, for they have been with me now three days, and have nothing to eat: I will not let them go away fasting, least they faint in the way.
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 And his disciples replied, Whence can we have so much bread in this desert place as to satisfy so great a multitude?
Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 And Jesus saith unto them, How many loaves have ye? and they said, Seven, and a few small fishes.
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Then He bid the people sit down on the ground;
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 and taking the seven loaves and the fishes, when He had given thanks, He brake them, and gave to his disciples, and the disciples to the multitude.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 And they did all eat, and were satisfied: and they took up what was left even of fragments seven baskets full.
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 Now they that did eat were four thousand men, beside women and children.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 Then he dismissed the multitudes, and went into a ship, and came to the coasts of Magdala.
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
