Job 13
1 Lo, my eye hath seen all [this], my ear hath heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What ye know, [the same] do I know also: I [am] not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 But ye [are] forgers of lies, ye [are] all physicians of no value.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 O that ye would altogether hold your peace and it would be your wisdom.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will ye speak wickedly for God? and talk deceitfully for him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will ye accept his person? will ye contend for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Is it good that he should search you out? or as one man mocketh another, do ye [so] mock him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He will surely reprove you, if ye do secretly accept persons.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Shall not his excellence make you afraid? and his dread fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your remembrances [are] like to ashes, your bodies to bodies of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what [will].
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Why do I take my flesh in my teeth, and put my life in my hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Though he shall slay me, yet will I trust in him: but I will maintain my own ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 He also [shall be] my salvation: for a hypocrite shall not come before him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear diligently my speech, and my declaration with your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Behold now, I have ordered [my] cause; I know that I shall be justified.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who [is] he [that] will plead with me? for now, if I hold my tongue, I shall expire.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only do not two [things] to me: then will I not hide myself from thee.
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Withdraw thy hand far from me: and let not thy dread make me afraid.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call thou, and I will answer: or let me speak, and answer thou me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many [are] my iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Why hidest thou thy face, and holdest me for thy enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Wilt thou break a leaf driven to and fro? and wilt thou pursue the dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly to all my paths; thou settest a print upon the heels of my feet.
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 And he, as a rotten thing, consumeth, as a garment that is moth-eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
