Job 11
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Should not the multitude of words be answered? and should a man full of talk be justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Should thy falsehoods make men hold their peace? and when thou mockest, shall no man make thee ashamed?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 For thou hast said, My doctrine [is] pure, and I am clean in thy eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 But Oh that God would speak, and open his lips against thee;
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 And that he would show thee the secrets of wisdom, that [they are] double to that which is! Know therefore that God exacteth of thee [less] than thy iniquity [deserveth].
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Canst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty to perfection?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 [It is] as high as heaven; what canst thou do? deeper than hell; what canst thou know? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 The measure of it [is] longer than the earth, and broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If he shall cut off, and shut up, or gather together, then who can hinder him?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For he knoweth vain men: he seeth wickedness also; will he not then consider [it]?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 For vain man would be wise, though man is born [like] a wild ass's colt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If thou preparest thy heart, and stretchest out thy hands towards him;
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 If iniquity [is] in thy hand, put it far away, and let not wickedness dwell in thy tabernacles.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 For then shalt thou lift up thy face without spot; yes, thou shalt be steadfast, and shalt not fear:
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Because thou shalt forget [thy] misery, [and] remember [it] as waters [that] pass away:
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And [thy] age shall be clearer than the noon-day: thou shalt shine forth, thou shalt be as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And thou shalt be secure, because there is hope; yes, thou shalt dig [about thee], [and] thou shalt take thy rest in safety.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Also thou shalt lie down, and none shall make [thee] afraid; yes, many shall make suit to thee.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 But the eyes of the wicked shall fail, and they shall not escape, and their hope [shall be as] the expiration of the breath.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
