Proverbs 1
1 The proverbs of Solomon son of David, the king of Israel.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 These proverbs are to teach wisdom and instruction, to teach words of insight,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 that you may receive instruction in order to live by doing what is right, just, and fair.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 These proverbs are also to give wisdom to the naive, and to give knowledge and discretion to young people.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Let wise people listen and increase their learning, and let discerning people get guidance,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 to understand proverbs, sayings, and words of wise people and their riddles.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of Yahweh is the beginning of knowledge— fools despise wisdom and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 My son, hear the instruction of your father and do not lay aside the rules of your mother;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 they will be a graceful wreath for your head and pendants hanging from your neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners try to entice you into their sin, refuse to follow them.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, “Come with us, let us lie in wait for blood, let us hide and attack innocent people for no reason.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Let us swallow them up alive, like Sheol takes away those who are healthy, and make them like those who fall into the pit. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We shall find all kinds of valuable things; we will fill our houses with what we steal from others.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Throw in your lot with us; we will all have one purse together.”
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, do not walk down that road with them; do not let your foot touch where they walk;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 their feet run to evil and they hurry to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 For it is useless to spread the net in the sight of any bird.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 These men lie in wait for their own blood— they set an ambush for their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So are the ways of everyone who gains riches by injustice; unjust gain takes away the lives of those who hold on to it.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom cries aloud in the street, she raises her voice in the open places;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 at the head of the noisy streets she cries out, at the entrance of the city gates she speaks,
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “How long, you naive people, will you love being naive? How long, you mockers, will you delight in mockery, and how long, you fools, will you hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Pay attention to my correction; I will pour out my thoughts to you; I will make my words known to you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 I have called, and you have refused to listen; I reached out with my hand, but there was no one who paid attention.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 But you have ignored all my instruction and paid no attention to my correction.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I will laugh at your calamity, I will mock you when the terror comes—
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 when your fearful dread comes like a storm and disaster sweeps over you like a whirlwind, when distress and anguish come upon you.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then they will call upon me, and I will not answer; they will desperately call for me, but they will not find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they hate knowledge and did not choose the fear of Yahweh,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 they would not follow my instruction, and they despised all my correction.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 They will eat the fruit of their ways, and with the fruit of their schemes they will be filled.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the naive are killed when they turn away, and the indifference of fools will destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But whoever listens to me will live in safety and will rest secure with no fear of disaster.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
