Psalms 74
1 An Instructive Psalm. Asaph’s. Wherefore, O God, hast thou cast off utterly? Shall thine anger smoke against the flock of thine own pasturing?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thine own assembly thou didst acquire aforetime, Thou didst redeem the tribe of thine own inheritance, Mount Zion, wherein thou didst take up thy habitation.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy steps unto the places utterly unsafe, All the mischief!—the foe in the sanctuary!
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thine adversaries have roared in the midst of thine appointed meeting, They have set their ensigns as tokens!
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 One used to be known according as he carried up high—into the thicket of trees—the axes;
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 But, now, the doors thereof all together, with axes and hammers, they batter down.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have cast, into the fire, thy sanctuary, To the ground, have they profaned the habitation of thy Name.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They have said in their heart, Let us suppress them altogether, They have burned up all the meeting-places of GOD in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Our own signs, have we not seen, —There is no longer a prophet, —Neither is there with us, one who knoweth—How long!
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, O God, shall the adversary, reproach? Shall the enemy revile thy Name perpetually?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Wherefore shouldst thou withdraw thy hand—thy right hand? [Bring it] out of the midst of thy bosom! (Selah)
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 But, God, hath been my king from aforetime, Working Deliverances in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou, didst cleave asunder, in thy might, the sea, Thou didst break in pieces the heads of the Crocodiles, [till they floated] on the waters;
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou, didst crush the heads of the Sea-Monster, Thou didst give him to be food, for the people of the deserts;
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou, didst cleave open fountain and torrent, Thou, didst dry up rivers of steady flow:
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Thine, is the day, Yea, thine, the night, Thou, didst establish moon and sun;
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou, didst set up all the bounds of the earth, As for summer and winter, thou, didst form them!
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, An enemy, hath reproached Yahweh, Yea, an impious people, have reviled thy Name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Do not deliver up, to a wild beast, the life of thy turtle-dove, The living host of thine oppressed ones, do not forget perpetually.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Have respect to thy covenant, For the dark places of the earth are full of the habitations of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 May the crushed one not again be confounded, As for the oppressed and the needy, let them praise thy Name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise! O God, plead thine own cause, Remember the reproach of thee, from the impious one, all the day:
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Do not forget the voice of thine adversaries, The noise of thine assailants, ascending continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
