Proverbs 1
1 The proverbs of Solomon, son of David, King of Israel:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 For the knowledge of wisdom and correction, for discerning the sayings of intelligence;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 For receiving the correction of prudence, righteousness and justice, and equity;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 For giving To the simple shrewdness, To the young man, knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 A wise man, will hear, and will increase learning, and a, discreet man, wise counsels, will acquire,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 By gaining discernment of proverb, and satire, the words of the wise, and their dark sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The reverence of Yahweh, is the beginning of knowledge, Wisdom and correction, the foolish have despised.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, my son, the correction of thy father, and do not reject the instruction of thy mother;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For, a wreath of beauty, shall they be to thy head, and chains of ornament, to thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice thee, do not consent.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say—Come with us, —Let us lie in wait for blood, Let us watch in secret for him who is needlessly innocent;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Let us engulf them, like hades, alive, While in health, like them who are going down to the pit; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 All costly substance, shall we find, We shall fill our houses with spoil;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Thy lot, shalt thou cast into our midst, One purse, shall there be, for us all.
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, do not walk in the way with them, Withhold thy foot from their path.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For, their feet, to mischief, do run, and haste to the shedding of blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Surely, in vain, is spread the net, in the sight of aught that hath wings!
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Yet, they, for their own blood, lie in wait, They watch in secret for their own life.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Such are the ways of every one that graspeth with greed, The life of the owners thereof, it taketh away!
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom, in the open place, soundeth forth, in the broadways, she raiseth her voice;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 At the head of bustling streets, she crieth aloud, —at the openings of the gates in the city—her sayings, she doth utter: —
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and, scoffers, in scoffing, delight them? and, dullards, hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Will ye turn, at my reproof? Lo! I will pour out to you my spirit, I will make known my words to you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I called, and ye refused, I stretched out my hand, and no one regarded;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 But ye dismissed all my counsel, and, to my rebuke, would not yield,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also, at your calamity, will laugh, I will mock, when cometh your dread;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When cometh as a crashing your dread, and, your calamity, as a storm-wind, overtaketh, when there come upon you, distress and anguish.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then, will they call me, but I will not answer, they will seek me diligently, but shall not find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they hated knowledge, and, the reverence of Yahweh, did not choose;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Consented not to my counsel, disdained all my rebuke,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and, with their own counsels, be filled.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For, the turning away of the simple, will slay them, —and, the carelessness of dullards, will destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Whereas, he that hearkeneth unto me, shall dwell safely, and be at rest, without dread of misfortune.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
