Psalms 56
1 To the Chief Musician. Upon "The Dove of God from the distant Sea." David’s. A precious Psalm. When the Philistines seized him in Gath. Show me favour, O God, For weak man hath panted for me, All the day, a fighter oppresseth me:
За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Mine adversaries have panted all the day, For, many, are fighting with me, loftily.
Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 What day I am afraid, I, unto thee will direct my confidence.
Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
4 In God, I will praise his cause, —In God, have I trusted, I will not fear, What can flesh do unto me?
Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
5 All the day, they wrest, my words, Against me, all their devices are for mischief;
Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 They stir up strife—they lie hid, They, mark my steps, —Seeing they have waited for my life.
Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 Because of iniquity, recompense thou them, —In anger, bring thou down, the peoples, O God.
Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 My wandering, hast, thou, recorded, —Put thou my tears in thy bottle, Are they not in thy record?
Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
9 Then, shall my foes turn back, in the day I cry, This, I know, for God is mine!
Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 In God, will I praise with good cause: In Yahweh, will I praise with good cause;
Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
11 In God, have I trusted, I will not fear, What can a son of earth do unto me!
На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
12 Upon me, O God, are thy vows, I will pay back praises unto thee.
Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
13 For thou hast rescued my soul from death, Wilt thou not [rescue] my feet from stumbling? That I may walk to and fro, before God, In the light of life.
Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
