Psalms 17
1 A Prayer of David. Hear, O Yahweh, the right, Attend to my loud cry, Give ear unto my prayer, on lips that would not deceive:
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 From before thee, let my sentence come forth, Thine eyes, behold with equity.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Thou hast tested my heart, hast made inspection by night, hast refined me until thou couldst find nothing, Had I devised evil, my mouth should not have transgressed:
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 As for the workings of men, By the word of thy lips, have, I, taken heed of the paths of the violent one.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Thou hast held fast my goings on to thy ways, My footsteps have not been shaken:
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 I, have called upon thee, for thou wilt answer me, O GOD, —Incline thine ear unto me, Hear thou my speech:
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Let thy lovingkindness be distinguished, thou Saviour of such as seek refuge from them who lift themselves up against thy right hand.
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Guard me, as the pupil of the eye, —Under the shadow of thy wings, wilt thou hide me:
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 From the face of lawless ones who have treated me with violence, the foes of my soul, who come round against me:
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Their own fat [heart], have they shut up, —With their mouth, have they spoken proudly.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 As for our own goings, now, have they surrounded us, —Their eyes, they fix, bending to the earth:
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 His likeness, is as a lion, that longeth to rend, and as a young lion, lurking in secret places.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Rise, Yahweh! Confront his face, Bring him down, Deliver my soul from the lawless one [who is] thy sword:
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 From men [who are] thy hand, O Yahweh, From the men of this age, whose portion, is among the living, and, with thy treasure, thou fillest their bosom, —They must be satisfied with sons, And must leave their abundance to their children: —
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 I, in righteousness, shall behold thy face, Shall be satisfied when awakened by a vision of thee.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
