Proverbs 23
1 When thou sittest to eat with a ruler, thou shalt consider well, what is before thee;
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 And shalt put a knife to thy throat, if, of great appetite, thou art:
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Do not crave his dainties, for, the same, are deceitful food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Do not toil to get wealth, of thine own understanding, forbear:
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Wilt thou let thine eye fly thereupon, when it is nothing? for it will, surely make, itself wings, Like an eagle, will it wing its way across the heavens.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Do not eat the food of him that hath a begrudging eye, neither crave thou his dainties;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For, just as he hath thought in his own mind, so, he is: Eat and drink! he may say to thee, but, his heart, is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 As for thy morsel thou hast eaten, thou shalt vomit it, so shalt thou waste thy things so sweet.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 In the ears of a dullard, do not speak, for he will despise the good sense of thy words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Do not move back the ancient boundary, and, into the fields of the fatherless, do not enter;
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For, their near of kin, is strong, he, will plead their cause with thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Bring, to correction, thy heart, and thine ears, to the sayings of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Do not withhold, from a child, correction, When thou smitest him with the rod, he shall not die:
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son! if thy heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 So shall my reins exult, when thy lips speak the things that are right.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart be envious of sinners, only of the reverence of Yahweh, all day long;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 For surely there is a future, and, thine expectation, shall not be cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear, thou, my son, and be wise, and lead forward, in duty, thy heart.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Do not be among them who tipple with wine, —among them who are gluttons;
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For, the tippler and the glutton, shall come to poverty, and, rags, shall Slumber put on!
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken to thy father here, who begat thee, and despise not, when she is old, thy mother.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Truth, buy thou, but do not sell, wisdom, and correction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Greatly shall exult, the father of a righteous man, and, he that begetteth a wise son, shall rejoice in him:
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Rejoice shall thy father and thy mother, yea she, shall exult, who bare thee.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Oh give, my son, thy mind unto me, and let, thine eyes, observe, my ways;
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For, a deep chasm, is the unchaste woman, and, a narrow pit, the female unknown;
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Yea, she, as for prey, lieth in wait, and, the treacherous among mankind, she causeth to abound.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who hath woe? Who hath outcry of pain? Who hath contentions? Who hath complaining? Who hath needless wounds? Who hath dullness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 They who tarry over wine, they who go in to search for mixed wine.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Do not look on wine when it becometh red, when it giveth in the cup its sparkle, glideth down smoothly.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Its after effect, is that, like a serpent, it biteth, and, like a viper, it doth sting.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thine eyes, will see strange women, and, thy heart, will speak perverse things:
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 So shalt thou become, as one lying down in the heart of the sea, —or as one lying down on the top of the mastgear:
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 They smote me—I felt no pain, They struck me down—I noticed it not, —When shall I wake up? I will go on, I will seek it, again!
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
