Proverbs 22
1 More choice, is a name, than great riches, beyond silver and gold, is pleasant grace.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and the poor, meet together, the maker of them all, is Yahweh.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 A prudent man, seeth calamity, and hideth himself, but, the simple, pass on, and suffer.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The reward of humility, is the reverence of Yahweh, riches, and honour, and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thorns and snares, are in the way of the perverse, —he that guardeth his soul, shall be far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Train up a youth, in the direction of his duty, even when he becometh old, he will not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 The rich, over the poor, beareth rule, —and, slave, is the borrower to the lender.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He that soweth perversity, shall reap trouble, and, the rod of his wrath, shall be ready.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 A benevolent eye, the same, shall be blessed, —because he hath given of his bread to the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Drive away the scoffer, that strife may depart, and quarrel, and contempt may cease.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Yahweh loveth the pure in heart, gracious are his lips, his friend is the king!
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The eyes of Yahweh, watch over knowledge, therefore hath he overturned the words of the treacherous.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Saith the sluggard, A lion outside! Amidst the broadways, shall I be slain.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 A deep chasm, is the mouth of strange women, he with whom Yahweh is indignant, falleth there.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Foolishness, is bound up in the heart of a youth, the rod of correction, shall drive it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 He that oppresseth the poor, to make increase for himself, giving to the rich, shall surely come to want.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Incline thine ear and hear the words of wise men, then, thy heart, wilt thou apply to my teaching;
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For sweet shall they be, when thou shalt keep them in thine inmost mind, they shall fit well together, upon thy lips.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 That in Yahweh may be thy trust, I have made them known to thee to-day, even to thee.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Have I not written for thee noble things, with counsels and knowledge:
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 To cause thee to know the meaning of faithful sayings, that thou mayest give back faithful sayings to them who ask thee.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Do not rob the poor, because he is poor, neither crush thou the oppressed in the gate;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 For, Yahweh, will plead their cause, and will despoil their despoilers of life.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Do not have friendship with one given to anger, and, with a wrathful man, shall thou not enter in:
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Lest thou learn his ways, and take a snare to thy soul.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Be not of them who strike hands, of them who are sureties for debts:
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 If thou hast nothing to pay, why should one take away thy bed from under thee?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Do not move back the ancient boundary, which thy father’s made.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Seest thou a man prompt in his business? before kings, shall he stand, he shall not stand before men who are obscure.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
