Malachi 3
1 Behold, I send my messenger, and he shall prepare the way before me: and the Lord, whom ye seek, shall suddenly come to his temple; and the messenger of the covenant, whom ye delight in, behold, he cometh, saith the LORD of hosts.
Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите.
2 But who may abide the day of his coming? and who shall stand when he appeareth? for he is like a refiner’s fire, and like fullers’ soap:
Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари.
3 and he shall sit as a refiner and purifier of silver, and he shall purify the sons of Levi, and purge them as gold and silver; and they shall offer unto the LORD offerings in righteousness.
Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, И ще ги претопи като златото и среброто; И те ще принасят Господу приноси с правда.
4 Then shall the offering of Judah and Jerusalem be pleasant unto the LORD, as in the days of old, and as in ancient years.
Тогава приносът на Юда и на Ерусалим Ще бъде угоден Господу, Както в древните дни, Както в старите години.
5 And I will come near to you to judgment; and I will be a swift witness against the sorcerers, and against the adulterers, and against false swearers; and against those that oppress the hireling in his wages, the widow, and the fatherless, and that turn aside the stranger [from his right], and fear not me, saith the LORD of hosts.
И Аз, като се приближа при вас за съдба, Бързо ще заявя против баячите, Против прелюбодейците, против кълнящите се лъжливо, Против ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, И против ония, които онеправдават чужденеца, И не се боят от Мене, Казва Господ на Силите.
6 For I the LORD change not; therefore ye, O sons of Jacob, are not consumed.
Защото, понеже Аз Господ не се изменявам, Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
7 From the days of your fathers ye have turned aside from mine ordinances, and have not kept them. Return unto me, and I will return unto you, saith the LORD of hosts. But ye say, Wherein shall we return?
От дните на бащите си Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, Казва Господ на Силите. Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Will a man rob God? yet ye rob me. But ye say, Wherein have we robbed thee? In tithes and offerings.
Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.
9 Ye are cursed with the curse; for ye rob me, even this whole nation.
Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! Целият, тоя народ, Ме краде.
10 Bring ye the whole tithe into the storehouse, that there may be meat in mine house, and prove me now herewith, saith the LORD of hosts, if I will not open you the windows of heaven, and pour you out a blessing, that there shall not be room enough [to receive it].
Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега Затова, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.
11 And I will rebuke the devourer for your sakes, and he shall not destroy the fruits of your ground; neither shall your vine cast her fruit before the time in the field, saith the LORD of hosts.
И заради вас ще смъмри поглъщателя, Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; И лозата на полето няма да хвърля плода си преждевременно, Казва Господ на Силите.
12 And all nations shall call you happy: for ye shall he a delightsome land, saith the LORD of hosts.
Всичките народи ще ви облажават. Защото ще бъдете желателна земя, Казва Господ на Силите.
13 Your words have been stout against me, saith the LORD. Yet ye say, Wherein have we spoken against thee?
Вашите думи са били безочливи против Мене казва Господ; А вие казвате: Що сме говорили против Тебе?
14 Ye have said, It is vain to serve God: and what profit is it that we have kept his charge, and that we have walked mournfully before the LORD of hosts?
Вие рекохте: Напразно служим Богу; И каква полза, че сме пазили заръчаното от Него, И че сме ходили с желание пред Господа на Силите?
15 And now we call the proud happy; yea, they that work wickedness are built up; yea, they tempt God, and are delivered.
И сега вие облажавате горделивите. Да! Ония, които вършат беззаконие, успяват; Даже изкушават Бога, и се избавят.
16 Then they that feared the LORD spake one with another: and the LORD hearkened, and heard, and a book of remembrance was written before him, for them that feared the LORD, and that thought upon his name.
Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; И Господ внимаваше и слушаше: И написа се възпоменателна книга пред Него За ония, които се бояха от Господа, И които мислеха за името Му.
17 And they shall be mine, saith the LORD of hosts, in the day that I do make, [even] a peculiar treasure; and I will spare them, as a man spareth his own son that serveth him.
Тия ще бъдат мои Казва Господ на Силите, Да! избрана скъпоценност, в деня който определям И ще бъда благосклонен към тях Както е благосклонен човек Към сина, който му работи.
18 Then shall ye return and discern between the righteous and the wicked, between him that serveth God and him that serveth him not.
Тогава изново ще разсъдите Между праведен и нечестив, Между оня, който служи Богу, И оня, който не Му служи.
