Luke 7
1 When he had ended all his discourse in the hearing of the people, he entered Capernaum.
След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 And a certain centurion's servant, who was dear to him, was sick, and about to die.
А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 And having heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, and besought him to come and save his servant.
И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 And they came to Jesus, and besought him earnestly, saying, He is worthy that thou shouldst do this for him;
Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 for he loveth our nation, and himself built the synagogue for us.
защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 And Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends, saying, Lord, trouble not thyself; for I am not worthy that thou shouldst come under my roof;
А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 on which account I did not think myself worthy to come to thee; but command with a word, and let my servant be healed.
затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 For even I am a man set under authority, having soldiers under me; and I say to this one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth it.
Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 And Jesus hearing this, wondered at him; and turning round said to the multitude that followed him, I say to you, Not even in Israel have I found such faith.
Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 And they who were sent, returning to the house, found the servant well.
И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 And it came to pass the day after, that he was going to a city called Nain; and many of his disciples were with him, and a great multitude.
А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 And as he came near the gate of the city, lo! there was carried out dead an only son of his mother, and she was a widow; and a great multitude from the city was with her.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 And when the Lord saw her, he was moved with compassion for her, and said to her, Weep not.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 And he came up, and touched the bier; and they who bore it stood still; and he said, Young man, I say to thee, Rise.
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 And he that was dead sat up and began to speak; and he gave him to his mother.
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 And fear seized on all, and they gave glory to God, saying, A great prophet hath risen up among us; and, God hath visited his people.
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 And this report about him went forth in all Judaea, and in all the neighboring country.
И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 And the disciples of John told him all these things.
И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 And calling to him two of his disciples, John sent them to the Lord, saying, Art thou he that is to come, or are we to look for another?
И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 And the men came to him and said, John the Baptist hath sent us to thee, saying, Art thou he that is to come, or are we to look for another?
И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 In that hour he cured many of diseases, and plagues, and evil spirits, and to many who were blind he gave sight.
И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 And he answered and said to them, Go and tell John what ye have seen and heard; that the blind receive sight, the lame walk, lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor good tidings are brought;
Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 and blessed is he, whoever shall find no occasion of stumbling in me.
И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 And when the messengers of John had departed, he began to say to the multitudes concerning John, What have ye gone out into the wilderness to see? the reeds shaken by the wind?
А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
25 But what have ye gone out to see? a man clothed in soft raiment? Lo! they who wear gorgeous apparel, and live luxuriously, are in kings' palaces.
Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 But what have ye gone out to see? A prophet? Yea, I say to you, and more than a prophet.
Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 This is he of whom it is written, “Lo! I send my messenger before thy face, who shall prepare thy way before thee.”
Това е оня, за когото е писано:
28 I say to you, Among those born of women there is no greater prophet than John; but he that is least in the kingdom of God is greater than he.
Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 And all the people when they heard him, and the publicans, acknowledged God as righteous by being baptized with the baptism of John.
(И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 But the Pharisees and the lawyers rejected the purpose of God toward themselves, not being baptized by him.
А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 To what then shall I compare the men of this generation, and what are they like?
А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
32 They are like children sitting in the market-place, and calling one to another, saying, We piped to you, and ye did not dance; we sung a dirge, and ye did not weep.
Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
33 For John the Baptist hath come not eating bread, nor drinking wine; and ye say, He hath a demon.
Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 The Son of man hath come eating and drinking; and ye say, Behold, a glutton and a wine-bibber, a friend of publicans and sinners!
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 But wisdom is acknowledged by all her children.
Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 And one of the Pharisees asked him to eat with him; and he went into the Pharisee's house, and reclined at the table.
И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 And lo! a woman who was in the city, a sinner, learning that he was at table in the Pharisee's house, brought an alabaster-bottle of ointment,
И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
38 and standing behind at his feet, weeping, began to wet his feet with tears, and wiped them with the hair of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.
И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 And the Pharisee who had invited him, when he saw this, said within himself, This man, if he were a prophet, would know who, and what sort of woman, this is that toucheth him; for she is a sinner.
А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 And Jesus answering said to him, Simon, I have somewhat to say to thee. And he saith, Teacher, say on.
А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
41 A certain money-lender had two debtors; one owed five hundred denaries, and the other fifty.
Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
42 When they had nothing to pay, he freely remitted the debt of both. Which of them, now, will love him the most?
И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 Simon answering said, He, I suppose, to whom he remitted the most. And he said to him, Thou hast judged rightly.
В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
44 And turning to the woman, he said to Simon, Seest thou this woman? I entered thy house, no water didst thou give me for my feet; but she wet my feet with tears, and wiped them with her hair.
И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 No kiss didst thou give me; but she, from the time I came in, did not cease to kiss my feet.
Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 My head with oil thou didst not anoint; but she anointed my feet with costly ointment.
Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 Wherefore, I say to thee, her many sins have been forgiven; for she loved much; but he to whom little is forgiven loveth little.
Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 And he said to her, Thy sins have been forgiven.
И рече -: Прощават ти се греховете.
49 And those who were at table with him began to say within themselves, Who is this that even forgiveth sins?
И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
50 But he said to the woman, Thy faith hath saved thee; go in peace.
И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
