Psalms 105
1 O give thanks unto the Lord; call on his name: make known among the people his deeds.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Sing unto, him, sing praises unto him: speak of all his wonderful works.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Glorify yourselves in his holy name: let the heart of those rejoice that seek the Lord.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Inquire after the Lord and his strength: seek his presence evermore.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Remember his wonderful works which he hath done; his tokens, and the decrees of his mouth;
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 O ye seed of Abraham his servant, ye children of Jacob, his elect.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 He is the Lord our God: over all the earth are his decrees.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 He remembereth his covenant for ever, the word which he hath commanded, to the thousandth generation.
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Which he covenanted with Abraham; and his oath unto Isaac;
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 And which he established unto Jacob as a statute, unto Israel as an everlasting covenant:
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Saying, “Unto thee will I give the land of Canaan, as the portion of your inheritance.”
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 When they were but a few men in number; yea, very few, and strangers in it;
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 And when they wandered from one nation to another, from one kingdom to another people:
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 He suffered no man to oppress them; yea, he reproved kings for their sake;
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 [Saying, ] “Touch not my anointed, and do my prophets no harm,”—
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 And he called for a famine over the land; every staff of bread he broke.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 He sent a man before them; for a servant was Joseph sold;
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 They forced into fetters his feet; in iron was his body put:
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Until the time that his word came to pass, [when] the saying of the Lord had purified him.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 The king sent and unfettered him; the ruler of people, and let him go free.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 He appointed him lord of his house, and ruler of all his possession:
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 That he might bind his princes at his pleasure; and teach his ancients wisdom.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Then came Israel into Egypt, and Jacob sojourned in the land of Ham.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 And he increased his people greatly, and made them stronger than their adversaries.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 He turned their heart to hate his people, to deal subtilely with his servants.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 He sent Moses his servant, Aaron also whom he had made choice of.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 They displayed among them his effective signs, and wonders in the land of Ham.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 He sent darkness, and made it dark; and they rebelled not against his word.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 He changed their waters into blood, and slew their fish.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Their land brought forth frogs in abundance, in the very chambers of their kings.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 He spoke, and there came various wild beasts, lice also within all their boundary.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 He gave them as their rain hail, and flames of fire in their land.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 And he smote their vines and their fig-trees, and broke the trees within their boundary.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 He spoke, and the locusts came, and crickets, and that without number;
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 And they ate up all the herbs in their land, and ate up the fruit of their ground.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 And he smote all the first-born in their land, the first of all their strength.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 And he brought them forth with silver and gold: and there was not one that stumbled among his tribes.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Egypt rejoiced when they departed; for the dread of them was fallen upon them.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 He spread out a cloud for a covering, and fire to give light in the night.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 The people asked, and he brought quails, and with heavenly bread he satisfied them.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 He opened the rock, and the waters gushed out: they ran in the dry places like a river.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 For he remembered his holy word given to Abraham his servant.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 And he brought forth his people with gladness, with joyful song his elect.
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 And he gave them the lands of nations; and the labor of people they obtained as an inheritance:
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 So that they might observe his statutes, and keep his laws. Hallelujah.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
