< Job 32 >

1 So had these three men abstained from answering Job; because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Thereupon was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the family of Ram: against Job was his wrath kindled, because he had declared himself more righteous than God.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 And against his three friends was his wrath kindled; because they had found no answer, and yet had condemned Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Now Elihu had held back toward Job [his] words; because the others were older in days than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 But when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, then was his wrath kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elihu the son of Barachel the Buzite commenced, and said, Young am I in days, and ye are very old: therefore I hesitated and feared to show you what I know.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I had said, Days shall speak, and multitude of years shall make wisdom known.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But it is the spirit in man, and the breath of the Almighty which giveth them understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Not those rich in years must be always wise: neither do the aged constantly understand what is just.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore do I say, Hearken to me: I also will show forth what I know myself.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I waited for your words: I gave an attentive ear to your reasonings, till you might have searched out the [proper] words.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 And now I understand you fully, and, behold, there is none that convinceth Job, or, that answereth his speeches among you.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Say then not, We have found wisdom: God will thrust him down, not man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 But he hath not directed any words against me: and with your speeches will I not answer him.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They are dismayed, they answer no more: words have escaped away from them.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 And should I wait [longer], because they cannot speak, because they stand stilt and answer no more?
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 [But] I also will surely answer my part, I myself also will show forth what I know;
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of words, the spirit in my bosom urgeth me hard.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my bosom is like [fresh] wine which hath not been opened: like new bottles it is ready to burst.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak, that I may breathe freer: I will open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 On no account will I show undue favor to any man, and to no son of earth will I give flattering titles.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not to give flattering titles; [for else] my Maker would speedily carry me away.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.

< Job 32 >