Song of Solomon 2
1 I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As the lily among thorns, so is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtledove is heard in our land;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
