Ecclesiastes 1
1 The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What profit hath a man of all his labour which he taketh under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 One generation passeth away, and another generation cometh: but the earth abideth for ever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun also ariseth, and the sun goeth down, and hasteth to his place where he arose.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind goeth toward the south, and turneth about unto the north; it whirleth about continually, and the wind returneth again according to his circuits.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea; yet the sea is not full; unto the place from whence the rivers come, thither they return again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things are full of labour; man cannot utter it: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 The thing that hath been, it is that which shall be; and that which is done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it hath been already of old time, which was before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all things that are done under heaven: this sore travail hath God given to the sons of man to be exercised therewith.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the works that are done under the sun; and, behold, all is vanity and vexation of spirit.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 That which is crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I communed with mine own heart, saying, Lo, I am come to great estate, and have gotten more wisdom than all they that have been before me in Jerusalem: yea, my heart had great experience of wisdom and knowledge.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in much wisdom is much grief: and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
