< Psalms 35 >

1 A Psalm of David. Strive, O LORD, with them that strive with me; fight against them that fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take hold of shield and buckler, and rise up to my help.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Draw out also the spear, and the battle-axe, against them that pursue me; say unto my soul: 'I am Thy salvation.'
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let them be ashamed and brought to confusion that seek after my soul; let them be turned back and be abashed that devise my hurt.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as chaff before the wind, the angel of the LORD thrusting them.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way be dark and slippery, the angel of the LORD pursuing them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause have they hid for me the pit, even their net, without cause have they digged for my soul.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Let destruction come upon him unawares; and let his net that he hath hid catch himself; with destruction let him fall therein.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 And my soul shall be joyful in the LORD; it shall rejoice in His salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say: 'LORD, who is like unto Thee, who deliverest the poor from him that is too strong for him, yea, the poor and the needy from him that spoileth him?'
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Unrighteous witnesses rise up; they ask me of things that I know not.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They repay me evil for good; bereavement is come to my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 But as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth, I afflicted my soul with fasting; and my prayer, may it return into mine own bosom.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I went about as though it had been my friend or my brother; I bowed down mournful, as one that mourneth for his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But when I halt they rejoice, and gather themselves together; the abjects gather themselves together against me, and those whom I know not; they tear me, and cease not;
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 With the profanest mockeries of backbiting they gnash at me with their teeth.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Lord, how long wilt Thou look on? Rescue my soul from their destructions, mine only one from the lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will give Thee thanks in the great congregation; I will praise Thee among a numerous people.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them that are wrongfully mine enemies rejoice over me; neither let them wink with the eye that hate me without a cause.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they speak not peace; but they devise deceitful matters against them that are quiet in the land.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Yea, they open their mouth wide against me; they say: 'Aha, aha, our eye hath seen it.'
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Thou hast seen, O LORD; keep not silence; O Lord, be not far from me.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Rouse Thee, and awake to my judgment, even unto my cause, my God and my Lord.
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Judge me, O LORD my God, according to Thy righteousness; and let them not rejoice over me.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their heart: 'Aha, we have our desire'; let them not say: 'We have swallowed him up.'
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them be ashamed and abashed together that rejoice at my hurt; let them be clothed with shame and confusion that magnify themselves against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let them shout for joy, and be glad, that delight in my righteousness; yea, let them say continually: 'Magnified be the LORD, who delighteth in the peace of His servant.'
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 And my tongue shall speak of Thy righteousness, and of Thy praise all the day.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.

< Psalms 35 >