Proverbs 23
1 When thou sittest to eat with a ruler, consider well him that is before thee;
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 And put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Be not desirous of his dainties; seeing they are deceitful food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Weary not thyself to be rich; cease from thine own wisdom.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Wilt thou set thine eyes upon it? it is gone; for riches certainly make themselves wings, like an eagle that flieth toward heaven.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Eat thou not the bread of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainties;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For as one that hath reckoned within himself, so is he: 'Eat and drink', saith he to thee; but his heart is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 The morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, and lose thy sweet words.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Speak not in the ears of a fool; for he will despise the wisdom of thy words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Remove not the ancient landmark; and enter not into the fields of the fatherless;
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For their Redeemer is strong; He will plead their cause with thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Apply thy heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Withhold not correction from the child; for though thou beat him with the rod, he will not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, if thy heart be wise, my heart will be glad, even mine;
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Yea, my reins will rejoice, when thy lips speak right things.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart envy sinners, but be in the fear of the LORD all the day;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 For surely there is a future; and thy hope shall not be cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear thou, my son, and be wise, and guide thy heart in the way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Be not among winebibbers; among gluttonous eaters of flesh;
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For the drunkard and the glutton shall come to poverty; and drowsiness shall clothe a man with rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken unto thy father that begot thee, and despise not thy mother when she is old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy the truth, and sell it not; also wisdom, and instruction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of the righteous will greatly rejoice; and he that begetteth a wise child will have joy of him.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Let thy father and thy mother be glad, and let her that bore thee rejoice.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 My son, give me thy heart, and let thine eyes observe my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For a harlot is a deep ditch; and an alien woman is a narrow pit.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She also lieth in wait as a robber, and increaseth the faithless among men.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who crieth: 'Woe'? who: 'Alas'? who hath contentions? who hath raving? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 They that tarry long at the wine; they that go to try mixed wine.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Look not thou upon the wine when it is red, when it giveth its colour in the cup, when it glideth down smoothly;
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 At the last it biteth like a serpent, and stingeth like a basilisk.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thine eyes shall behold strange things, and thy heart shall utter confused things.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Yea, thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, or as he that lieth upon the top of a mast.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 'They have struck me, and I felt it not, they have beaten me, and I knew it not; when shall I awake? I will seek it yet again.'
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
